автор: masha

Нима любов, нима любов е ти кажи
щом във душите ни се крият само болка и лъжи.
Нима любов? О не любов,
а само срашен и ненужен сън.
Нима любов не е любов,
а мислите ни с чужд покров.
откраднати от хората безлични
в живота не открили любовта
нима със теб на тях приличаме
и отчаянието ни тласка към скръбта.
Нима наистина фалшиво име
на някой нереален Бог
ще ни даде на нас греха прегърнали
онази приказна любов.
О стига с тази нереалност
о, стига с тези глупави слова
нима наистина повярва,
че богъг ще направи чудеса.
ПРости ми аз не искам да те съдя,
но нашата вяра е лъжа
нима покварените ни тела
все още вярват на това.
Нима наистина повярва,
че твоите грехове ще опростя
как, как със сладост нежна
нима така ще те обезсмъртя.
Кого залъгваш мене или себе си,
нима от грешник ще се преродиш
о таз наивност лековерна
как виждаш да те позлати.
Нима любов? О не грешиш
сгрешил си със подхода към света
О, колко глупаво звучиш
щом вплиташ в думите си Бог.
По скоро лицемерен, или глупав
какъв си само знаеш ти.
Но не ме привиквай в гнева си
и пламенните речи запази.
Нима любов, нима любов е ти кажи
щом във душите ни се крият само болка и лъжи.