автор: gadina_

Всичко ми омръзна.
Даже ти си в кюпа.
Уж да се отърся,
а пък то се трупа.
И не се вълнувам,
нищо не ме жегва.
Кротко съществувам.
Всичко ми дотегна!
Дните са безсолни
и безцветни даже.
Липсва полет волен
и човек "по-важен".
Сякаш всяка "книга",
до която стигна
вече съм я чела
до черта и символ.
Всичко е познато
и безинтересно -
или безразлично,
или неуместно.

Тихо плача нощем.
Питам се до пладне -
колко ли ще чакам
друг да ми се падне!