автор: alisa

Счупена стомна е тази любов.
Сипваш от пустото в празно.
Чулът съдран, а пък конят готов
като на циганска сватба
да си намери тъмен ездач,
па да засвяткат копита.
Дрънкат маниста, момата - ербап -
да я откраднеш, да литнеш.
Да се напият от мъка и срам
сватовете изложени.
А младоженецът - вие сам
и си опипва ножа.
Гали му острото, иска кръв.
С кръв се измива позора.
Дивичка беше и искаше стръв
тая невярна изгора.
Ех, младоженецо, как не разбра -
лесно мома се купува.
Трудно е тя да пристане сама...
Другото нищо не струва.
Древен чалъм. Онзи беше ловец.
с поглед и грабна сърцето.
Няма мома - да не иска крадец.
То си е циганска клетва...
Счупена стомна е тази любов.
Спомен за циганско лято.
Чулът съдран, а пък конят готов
вран да прескочи земята.