автор: dara33

По хълмовете
сенките на спящите дървета
и полуизгаснали звезди
докосват всяка пора на земята.
Безумно мълчаливо утрото пристига.
Незвано.
Сякаш някой го е викал през нощта.
И птиците са тихи.
Единствено земята говоряща е.
И липсват цъфналите портокали
от влюбеното време.
Няма звън на никакви камбани.
А зимата е бяла,
като лице на плачеща жена.
Дали ще дойде времето на песните?
И времето на цъфнали дървета,
които дават
кръгъл плод в сезоните на любовта?
По хълмовете само сенки.