Смятам че нашите литературни и стихотворни търсения напреднаха доста.
Можем да предложим специален курс по стихотворна терапия.
Човекът е болен - отчаян, обезверен - написваме му стихотворение за кураж, вяра, надежда. Преливаме му малко оптимизъм в мислите.
Човекът е болен от Любов - написваме му стихотворение за изкарване на любовната мъка, накарваме акомулираното напрежение да потече в една или друга посока.
Човекът е болен от страхова невроза - таен страх сковава мислите му, сърцето му се е превърнало на буца - нарушено е кръвооросяването на мозъка или на други органи - тогава хващаме страховите мисли, разсейваме ги, разрушаваме ги и кръвта потича с нова сила, сърцето се отпушва.
Човек е болен от студените болести - страда от недостатъчно оросяване на крайниците или има проблем със студеното време. В този случай пишем стих за повишаване на тонуса на цялото тяло - подобряваме тонуса и вдигаме телесната температура.
Човек е хиперактивен - енергията го изгаря. Сърцето му е претоварено от емоции. Тогава пишем стих за успокоение. Укротяваме развилнелите се емоции.
Най-трудно се лекува омраза, злоба и завист.
Не знам какво трябва да пишем за тия болести.
Те са най-трудно лечимите.