Приказка за Дяволското ангелче....или как съм наказан заради Любов!
Родих се някъде тогава там.
Бях ангел и летях си в небесата,
из тези небеса и ти летеше,
и в оня страшен ден те срешнах.
Ти беше седнала на свойто облаче,
до теб стоеше твоя ангел,
тогава дори не знаех ти коя си,
кой е той.!?
Ала едно си спомням оттогава,
почувствах ангелския грях,
Желание за страст и огън,
забранените неща в небесния ни свят.
Тогава аз при Бог-а бях привикън,
владетеля на тоя райски кът,
посрешна ме някък радушно нали е
мой родител и ми каза:
Защо си направил тая грешка,
да се влюбиш в ангел
който виждаш че е с друг.
Нали си ангел,а започваш да гориш,
гориш от страст,гориш от мъка,
от каквото и да е Гориш....
като Дявол в небесата,Това е Строго Забранено Тук!!!!!!
Обвини ме той тогава че
превръшам Рая в Ад.!
Реши внезапно и да ме накаже,
и да ми покаже Дяволския път,
и остави в мен страста и огъня.
Реши го той и към действие пристъпи
наказа ме за първи път,
отряза ми крилата,
за да не мога да летя към теб.
И аз направих пак забраненото,
без крилцата скочих в небето.
Но твоето облаче аз не достигнах
и паднах там където май...?! ми беше мястото.
в Пъкъла и врящия казан.
Една мисъл тогава мина през главата ми:
и тук не биха се оправили с мен,
нали съм страстен Огън,целия горя от грях.
могат ли да варят в казана Огън.
та нали огън във водата не гори?
А тя ква била истината,
в огнения Ад не палят.....а гасят.
в казана е горещо,ала е пълно с огнена вода,
която да гаси а не да пали,
сваряват те,за да не можеш да гориш.
А ти мое Ангелче, отгоре гледаше разплакано,
по мене падаха твойте сълзи,
Твоя Ангел те прегръщаше...целуваше.
ала той не беше от виновните,
той за тебе бил призван,
за вас бе разрешена (забранената) Огнена Любов.
Ти не остана безеазлична,
и поиска до мен да долетиш,
виновна майче се почувства за мойто наказание,
скочи от обалчето и към мене полетя,
и тогава си помислих че ще додеш като моето спасение.
Ала уви това е дяволска приказка,
не стана тъй както исках(ме),
твоя ангел полетя след теб,
и спря те и върна те.....
забрани ти да го изоставяш,
той бил Призвание за теб,Любов.
И до днес продължава тая приказка,
мен ме варят във пъкала,
все още горя със своя силен пламък,
във врящия казан.
А ти си пак на свойто облаче,
все още искаш някак си да ме спасиш,
страхуваш се обаче да не те накажат
и да те сложат в казана като мен.
За теб пък аз оставам нещо забранено,
Ангел с дяволска душа.
Сама си забраняваш да ме Обичаш тъй Огнено
да ме спсиш ти искаш,ала без да изгориш....
Не знам каквъ ще бъде края на тая приказка,
не зная дали ще има даже Хепи Енд.
Едно при мене вече е твърде сигурно,
че рая за мен е ве4е забранен.
Приех си вече аз съдбата,
да бъда Ангел в пъкъла,
не мога сам да се огася,
затуй или ще горя с теб
и ще чувствам дяволското шастие,
или ще си остана тук сам и накзан,
дори и да искам в тоя случай свойта смърт.....
P.S....
Може би има и други като мен,
дори може тук да разпознаете и себе си,
това е приказка за моя грях,за мойто наказание.
може би дори ще продължа да я дописвам,
ала може и химикала да ми забранят.
Пак ще бъда непокорен,ще пиша аз със сълзи и със кръв.
Да вида искам колко са Безсмъртни Ангела и Дявола.
и има като мисия да накарам Ангел да заобича Дявола в мен.
И туй пак било забранено.....затуй на две сме разделени.
Рая е за несгрешили Ангели,а пъкъла за такива като мен!!!!
Така реши съдбата, стой зад мен,зад вас,зад всеки.
И засега спирам дотук да пиша,все още има доста ненаписано.
Но сега се чувствам,горещо опърлен,уморен..........
Публикувано от BlackCat на 02.12.2005 @ 20:29:04 
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 842
ХуЛитери: 5
Всичко: 847
Онлайн сега:
