Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xoxoyolli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13999

Онлайн са:
Анонимни: 445
ХуЛитери: 4
Всичко: 449

Онлайн сега:
:: Lombardi
:: Icy
:: pastirka
:: melange

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЖ и в о т ъ т
раздел: Романи
автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/


ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 2.2



(Продължение)

ПЪРВИ УРОК
(Продължение)



Когато ви сполети някаква неприятност, вие веднага се ориентирате към нейното превъзмогване, което подлага на изпитание вашите способности
Петър Д. Рибаров

А спомените за предците
Остават като че ли мътни,
Но греят в нас с добрините,
Събуждащи детайли смътни.
Превърна се в такваз следа
Мигът трвожен, неприятен,
С който ни поднесоха беда
В замисъла на жениха знатен -
Показа ум, подобен на милувка,
А явно беше влюбен,
Поднесе и една целувка,
Светът за него беше чуден.
Подложи ни на изпитание -
И бабата докарахме от село:
Разбрах, че чака ни страдание,
Но не сбърчих чело,
Посрещнахме с трапеза тези гости,
Направихме и тържество,
Отхвърлихме започнатите пости
И пяхме песни - буйно пиршество.
Подготвяхме момата за невеста,
Разбирах буйното й нетърпение...
Не бързаше женихът - дните двеста
За него бяха мило песнопение.
Разбирахме децата - те са млади,
Но зорък беше моят поглед с точна мяра -
Какво пък! Търсят те наслади,
Но сещах колебаещата ми се вяра.
Показахме в ситуацията добро желание
И аз поспорих с една от гостенките - дама,
С търпение срещнахме поредно изпитание,
Допускайки наличие на измама.



Развитието на вярата е въпрос на обогатявавне на личния опит
Петър Д. Рибаров

Опитът се лее като ропот
И потъвам в струите на нощна тишина,
В които дисхармонията на ропот,
Аз превръщам в лъч на ведрина.
Шумове в душата нося - странни,
Ритъма напевен те смущават -
Тъй започвам в часовете ранни,
А пък те спокойствие ми дават.
Бродя с ведрината в мрак -
Тя по нови пътища повежда
С въпроса: "Как?"
Търся да открия пак надежда.
В мрака пребивавам мълчаливо:
Медитацията ми носи упоение -
В път към себе си напредвам търпеливо
И достигам трепета на умиление.
Преживяването щом е сложно,
Носи непредвидено страдание,
Как да стане то възможно?-
Изненадите са неговото съдържание.
За мнозина съществуването стана безнадеждно,
Хората твърдят, че е ужасно,
Но забравят за усилието прилежно -
Разширението на егото не им е ясно.
Ежедневието е пълно с драми -
Всеки ден разкрива нов злодей.
Как да го накараме да се засрами:
Може ли поет да го възпей?
Този опит е наистина ужасен -
Няма вяра, носи само мъка.
С хората съм аз съгласен,
Те със себе си са във разлъка.
(Следва)


Публикувано от BlackCat на 01.12.2005 @ 07:23:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   Mojsei

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.07.2022 год. / 17:17:45 часа

добави твой текст
"Ж и в о т ъ т" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ж и в о т ъ т
от mikelle на 01.12.2005 @ 08:47:38
(Профил | Изпрати бележка)
Зная кой сте, Уважаеми господине.Но Вие не знаете кой съм аз.Възхищавам се на Вас и творчеството Ви.Вие не на моето.Аз не се възприемам като поет.Дори не и като творец.Щом съм успял да провокирам всички Вас,значи все пак нещо съм написал.За мен това е достатъчно...
Интересно ми е,защо пишете за любов(не вие конкретно),а от душите ви излиза само омраза към мен.Музата на моите стихове е съпругата ми,която обичам, и която беше за известно време в чужбина.За разлика от някой от Вас моята любов и муза е истинска.Много е хубава и си живеем щастливо.Всичко написано от мен е истина.Може би затова успя да ви провокира.Е...вече знаете,коя е булката.Аз съм щастлив човек.В миг на самота попаднах на Вашия сайт и реших да пробвам да напиша нещо.Ето виждате ли ,започнах да излизам от своята анонимност.Не ставам по-близък на никого от това.Дори по-далечен.Дано запазите някакъв спомен за мен-лош или добър.Ще се радвам,ако е така.Тук всичко явно е много фалшиво.Засягат се тетитории. Има много завист.И в живота е така.Мислех,че при поетите е малко по-различно.Лъгал сьм се.Или не.Срещнах хора,които бяха по-широко скроени и по-умни и по- мъдри от мен.Благодаря им!
... Ударите са навсякъде.Кой съм аз да ви съдя? Един глупак,повърнат поет,поет в повече,сянка или... Вашата съвест.Поезията е мисия.Не само изкуство.Не само талант.Не само любов и омраза,Тя е като зараза...
На портите на Шамбала в Тибет,ако не си носиш поне малко съвест -спукана ти е работата.Не можеш да се спасиш,разкъсват те кучетата или вълците.
Поклон пред вас!Вие сте изповедник на душата ми в този момент.Бъдете здрав!Има ме,макар че вече няма да съм сред Вас- истинските Поети.Искам да ви подаря едно стихче за моята най-голяма любов.Моля Ви,вземете го то е за Вас...

Дъщеря ми

Смее се срещу мен.
Не съм я разбирал...
Аз наистина не я разбирам.
Спомням си...когато бях на нейните години.
Не се разбирах.
И сега не се разбирам.
Смея се...
Колко съм голям!


Re: Ж и в о т ъ т
от mojsei на 01.12.2005 @ 11:30:23
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php


Здравей синко...Микеле!
Ти ме избра за изповедник
и аз не мога да ти откажа,
но стани,
не стой на колене.
Пред мен си ти -
с прощалното си писмо,
което е и завръщане на блудния син,
а аз влизам чрез него в душата ти.
Светлината
на възхищението ти към мен
ме заслепява
и аз не мога да видя
лицето ти.
Така ти пак искаш
да се скриеш...
Не го прави синко! Ела!
Седни тук, по-близо до мен -
до фонтана
и нека да си поговорим!
Колко време
се готвим за тази среща?!
Защо искаш пак
да ме провокираш?
Какви са тези объркани мисли
на отричане и утвърждаване
в едно и също отношение?
Успокой се!
Чувствам, че ме обичаш.
Аз те обичам също -
като чиста изворна вода,
врекла се във вярност...
Мир на душата ти, Микеле!
И ела пак, синко!
А сега - със здраве,
че опашката за изповядване
днес нарастна много.
А стихчето
за дъщеря ти е чудесно -
истинско...
С теб вече сме говорили
по този въпрос,
но следващият път
обезателно ще направим повече.