автор: Rossa

"Ако още веднъж ми звънне тази кучка, ще я убия" - мърмореше си Владо бесен, докато превключваше gsm-a си на режим silence.
Жана, любовницата му от незнам-си-колко-години напоследък беше станала непоносима. Ето и днес, беше я предупредил, че цял ден ще е много зает, че посреща едни германци и ще има тежки преговори с тях, а откачалката му звънеше през пет минути. Ядоса се и на себе си, че ù се ядосва.

Какво им става на жените като минат 40, бе? Пари имат, на фитнес редовно ходят, не се тъпчат с каквото им падне като малоумните тийнейджърки, знаят как да се облекат и гримират - жени отвсякъде! А нещо изведнъж им прещраква отвътре и осират всичко! Язък за готината фасада!

Ето и Жана, външно все така хубава, стройна, мацка и половина, а от шест месеца насам сякаш някой й смени мозъка - стана избухлива, нервна и ревнива. Толкова години си се чукаха човешки и безпроблемно, бяха си приятелчета, помагаха си, а сега не се траеше. Никога нямаше да повярва, че една жена може да откачи толкова бързо!

Вчера пак се напи. Нарочно го направи, щото знаеше, че ненавижда пияни жени. Тогава Владо брои наум до 1000 за да не я опердаши и пак едва се удържа. Спаси я само това, че в ресторанта имаше прекалено много хора. Закле се повече да не се вижда с нея.

Днес, изтрезняла, тя му прегря телефона. Не ù вдигна, защото знаеше какво ще му наприказва. Как се напила, защото той не я обичал достатъчно, колко жесток бил с нея, как съжалява, как го моли да й прости и прочие ала-бала. Беше ги слушал вече милион пъти, направо му се повдигаше.

"Съсредоточù се в думите на Келер, иначе си изгубен, глупако!" - повтори си настойчиво няколко пъти наум, за да излезе от унеса. Само това оставаше, след близо 3 месеца къртовски труд, да оплеска договора с германеца. Почна да слуша внимателно. Обаче мислите му отново литнаха другаде.

Лина, съученичката на дъщеря му. Онова пиршество на мъжката фантазия с безкрайно русата коса и гърди... боже, такива гърди няма! Миналия месец дъщеря му стана на 17 и беше довлякла кажи-речи половината английска в къщи на купон. Уговорката беше родителското тяло да се изнесе тотално, но той забрави важни документи в къщи и се наложи да се върне. Бяха му спешни и смяташе да работи върху тях тази нощ.

Безуспешно звъня на собствената си врата близо 20 минути. Отвътре музиката дънеше яко, нямаше никакъв шанс да го чуят. Тъкмо, отчаян направи две стъпки по стъпалата надолу, когато тяхната врата сама се отвори. Обърна се с въздишка на облекчение, все пак го бяха чули значи, и замръзна с отворена уста. Завинаги щеше да я запомни така - с бялата пухкава шапка, розовото якенце, невероятно дългите бедра в безумно плитки джинси, камъкът "сваровски" на пъпа, водопадът от руси коси и най-присмехулните сиви очи на света! Някъде като че ли изпод земята чуваше как отвътре й крещят на кого какви цигари да купи. Владо я гледаше втренчено, застанал точно на пътя ù, без изобщо да я смути. Усмихна му се сладко и понечи да го заобиколи. Чак тогава той се освести и дрезгаво каза:

- Почакай, ще те закарам. В павилиона до нас не продават такива цигари.
По недоумяващия й поглед се усети, че тя няма откъде да го познава и додаде:
- Впрочем, аз съм бащата на Ели. Приятно ми е, Владимир. Само да взема едни документи и тръгваме.
- Лина, с Ели сме в един клас, - отвърна тя и леко кимна.

В къщи се забави доста. Понеже момичето не му излизаше от ума, три пъти прехвърли всички папки, докато намери нужната. Ръцете му трепереха неудържимо. Мина през банята, разтиквайки сто хлапаци по пътя си. Непременно трябваше да види как изглежда. Не видя нищо по-различно от друг път, пръсна още малко парфюм за всеки случай и малко по-бодро вече излезе навън.
Лина го чакаше, подпряна на стената. В позата й имаше нещо преднамерено предизвикателно, овладяно и подканящо. Хвана го под ръка и това му подейства като електрошок. За малко да не уцели поредното стъпало. То само това оставаше, да се строполи отпреде й.

В колата малко се поуспокои. Пусна любимия си диск с Фаусто Парети и леко потегли в тъмното. На седалката до него Лина мълчеше. Така искаше да й каже нещо, да я задържи някакси, но денонощния супермаркет беше само на две преки. Спря на пустия паркинг и тръгна редом с нея. Тя се позасмя, но не възрази. Цигарите бяха на касата, той изчака тя да изброи всичко и накрая плати вместо нея. Лина го погледна изненадано, после сви рамене и нахално изтърси:

- Значи насърчавате пушенето? Гледай ти, с какви бащи се обзавеждат хората! Де и моят да беше такъв! А... какво друго насърчавате? Наркотици? Секс?

Владо се препоти. Това момиченце си играеше с него без да му мигне окото. Каквото и да ù отговореше, все щеше да бъде вода в нейната мелница. Затова само отключи безмълвно колата и малко грубо хлопна вратата от нейната страна. Остави я пред входа и рязко отпраши.

Нея нощ нищо не свърши по документите. Все Лина му беше пред очите. Колчем се сетеше за светещото в пъпчето й камъче и усещаше как в него се надига бясно желание. Заспа изтощен, както си беше с дрехите. Сънува я. Беше горещ, разтърсващ сън. Лина беше гола, а той рисуваше по тялото й. Бодипейнтинг май се казваше това, някъде наскоро беше чел за него. Рисуваше без четка, топеше пръсти в различните бои и бавно ги размазваше по тялото й. Очерта гърдите ù като човешки очи, а зърната остави за зеници. Погледна я преценяващо в очите, за да избере същото сиво и потопи пръсти в боята. Бавно започна да масажира лявото й зърно с палец и показалец докато цвета плътно го покрие. Под пръстите му зърното стана огромно, като маслина. Полудял, впи устни в него...

Изпразни се като самосвал и отвори очи. Мамка му, като всеки еротичен сън и този беше свършил на най-хубавото!