автор: Aleksandra

В миналото страдах,
падах и после се изправях.
Болеше ме и усещах в себе си теб.
Сякаш въздуха, който дишах ми бе отнет...

Не беше ми лесно, всичко ме изгаряше,
а ти в очите на хиляди действията си повтаряше.
Докато на края осъзнах,
че важно е бъдещето, а не миналото, потънало в прах.

Просто чуй моя глас:
страдаш, а не искам причината да съм аз!
Поне да страдаме двама
и да забравим тоз живот, наречен измама!