Има и още
Тъжна, куха и празна беше Кулата.
Завръщах се последна -
аз, нейната Дева
и Кулата умираше с моята смърт пред портите й.
Защото бях дошла
да коленича там
откъдето идваше тя
бях дошла най-сетне в края на пътя си
пред портите й
и сега хвърлих скитнишкото си наметало
и излях последната си шепа вода
и коленичих...
А Злото изпълзя от подземието й
и се наведе над мене.
февруари 1997