автор: pisana

Утрото парна скалата ласкаво със светлина, вибрациите от настъпващия ден жужат ясно макар и едва доловимо. Червената пръст примесена със сух пясък заискря с цвета на златен накит захвърлен и забравен през времето. Сенки на търкулнали се камъни алчно чертаят силата си в очакването на обеда, когато слънцето издигнало се достатъчно високо ще успее да покори и малкото недостъпни места.
Пещерите зеинали, подобно на човешки усти жадно очакват оскъдната топлина от късно есенния дъх на топлина и свежест, като че ли изтощени от влагата и прокисналата миризма на своето съдържание. Утъпканата пръст пред една от пещерите е единственото, което придава разнообразие освен причудливите форми образувани от природата. Нечии човешки крака с постоянство внимателно са оформили тънка пътечка към малкия извор минерална вода и разклонения към гората и морския бряг. Чувство на неопределеност обхваща съзнанието от липсата на вятър и движение по морската повърхност. Избледняващите звезди напомнят за силата си в определеното им време и за времето с неговото разтегливо и всеобхватно значение. Времена достатъчни за промени, но съхранили част от началото дълбоко в тази пещера чрез личност носеща името човек, живеещ сред съществуващите със усещането за себе си и заобикалящото го. Слети с праха споени от водата и твърди във формата свобода, рушаща се малко по-малко достигайки съвършената големина от твърдостта до невидимо отлюспени песъчинки и изчезнали във въздуха капки вода. Някой е там. Както винаги има някой, който предпочита да си тръгне от суетата на живота. Може би, прогонен или постигнал повече от това което е очаквал, а сега усамотен търси връзка със себе си за да открие истинските си желания. Осъзнал интуитивно или с помощ празнината под сигурността на тавана в удобната си спалня. Хладина в сърцето под топлия си кожух . А защо не и яснотата в настъпващия пореден ден с неговите нестихващи, увличащи надпревари в повечето случай със собствените възможности. Някой забравил името и годините си. Винаги различен, но все пак толкова познат под името отшелник. Отхвърлил или отхвърлен все едно, всичко е потънало в смисъла на това, че все пак някой или нещо приема и този начин на живот, разтваряйки сърцето на земята за подслон, закалява тялото в оскъдица и студ. Дава от неизчерпаемата си сила без предубеждения само срещу подписа желание. Отнема ли душата на подивелия? Вписва ли го в регистъра си бозайник от пропаднал вид? Търси ли смисъла във всичко това или просто знае и обича?
Риби нанизани на пръчки от дърво пресъхнали като сълзите му ще удължат агонията или щастието. Сън с аромата на свобода лъха от скупчената горска слама за завивка и възглавница. Стария протрит, изтънял кат дрехи покрива създаденото за удобства голо тяло напомняйки, че все пак зависимостта винаги съществува. Смокини, диви круши, ябълки, сини сливи...разнообразие от плодове разделили се с влагата в себе си, а съхранили сладостта сбръчкано очакват протегнатата ръка оценила живота на птица или друга живинка. Свят на унищожение, баланс, отнемане и отдаване. Натежал от зависимост и преплетен сам в себе си. Потънал дълбоко в огледалния образ на подобие от наслада чрез не рушащ допир, а плътен вибриращ даряващ в насладата. Дълбини достигнати за миг, разтварящи и даряващи движението с векове. Люш, люш...съпреживяването да си водорасло, риба, водна змия, глътката течност нужна за сърна, рис, птица. Да си самия ти...навсякъде, всичко, обичащ , желаещ. Смях разнесъл се като топъл вятър отекнал в сърцето на всичко. Хвърлена малка топка чийто парабола те отвежда в живота напред към поредното, неподозирано твое оформление образувано от нуждата за такова в самата същност на съществуването. Зависимо от това да отдава своята музика, танц, дъх. Весело преоткриване на подобни твой части или просто подобни съществуващи. Неосъзната и неписана религия. Привличаща, поглъщаща с целостта си. Недостъпна за случайността , но просто приемаща варианта осъзнаване.
А упойката на съня непреклонно обхваща отпусналото се тяло. Отделената топлина разнася аромата на безпомощност. Същество докоснало се до безразличие към всичко заобикалящо отдадено на несъществуване в магията сън, съхранил в себе си всичко отхвърлено в този миг и доверие, сигурност ... в природата си. Отшелник обожаващ всяка част на деня наслаждаващ се в пълнотата на нощта.