автор: malak_princ

Нощта сенкокрила отлита несетно,
Нощта сенкокрила отлита несетно,
Безсънно се взирам във синя мъгла.
От многото захар горчи ли кафето?
Дъждът да не би да отмива нощта?

Така искам пак Тя при мен да се върне
и в тъмното тихо дъждът да ръми,
Но вече е утро-допивам кафето,
То всъщност е сладко-денят ми горчи.