автор: magiq02

Ако в този стих
някой се открие,
нека смята, че му е посветен!

Ето този насип тук,
направих,
за да спира огъня...
Изпепеляващият...
Безпощадният...
И пътя на реката промених...
Стихията, бушуваща и властна,
насилих я през мен да преминава
и странните искри... да потушава.
В сърцето си иззидах... водоем
и често го допълвам със сълзи...
та щом поиска някой да отпие...
да му соли...
и да горчи.

В очите си, прозорци към душата,
запазих само две свещи...
и ако някого поискам,
в тях точно той ще изгори...