автор: somebody

Ти на трийсет и седем си загуби ума,
аз на трийсет и шест съм отново хлапачка.
Да ти кажа ли миличък, това не е игра,
а любов истинска, без остатък.

Ти ме будиш, макар отдалеч,
аз целувам те вечер за лягане.
И въртя се в съня си и той не е лек,
телепатия не е, а е отдаване.

Аз на трийсет и шест, а сърцето ми взе,
ти на трийсет и седем сърцето си даде.
Изглупели, отнесени време крадем.
Моя обич, вземи ме, предавам се.