автор: plamen

Работех някога в завод "Победа",
началник смяна бях на ОТК,
продукцията много зорко гледах,
следях за дисциплина, ред... В ръка

със фазомер* при елтаблата спирах,
но, моля ви се, как да отрека
че повече във хората с взирах,
особено в колежките... Така

в душите им пропадах като в шахта,
протичаше през мене мощен ток,
кръвта ми, ах, превръщаше се в нафта,
не, може би в бензин с октан висок...

Защо се се влюбих в Лилито? Фурия,
бе тя, многомашинничка дори,
ама пък беше, майчице... Не крия,
от ревност щеше да ме умори...

Какви стрелички, копия, кинжали?
Нали на инженер си ти, сърце,
в сумрака на едно заводско хале,
и Купидон със дрелката в ръце...

А после пък увлякох се по Данка
от цеха на четвъртия етаж,
която ме заряза, тръгна с Панчев,
началника на служба "Трудов стаж"...

Ех, Пенка, ами пък Гергана,
с която после се захванах в цеха...
Сега опустошен и с тежки рани
къде ли да потърся аз утеха?

И ето, тръгнах аз, душа разбита,
обаче пък със дарба на поет...
Но повече, дори и да ме питат,
не бих написал нито ред.....

(продължението не е открито)

-----
Бележки:
ОТК - Охрана на труда и качеството (производств.)
* Това споменаване на фазомер вероятно дава "ключ" към известното инж. Чолаково стихотворение "Фазомерът и душата на поета".
--------------------
Тази нова и неочаквана находка на неизвестен ръкопис на инж. Чолаков надали ще се възприеме възторжено от критиката... Или поне не толкова, както при други негови непубликувани творби. По-скоро тази част от откровена, романтична, но лековата (уви...) поема би заинтригувала единствено тесните специалисти и може би някои, бихме казали, само малцина от най-фанатазираните почитатели на поета. Защото, драги читателю, нека напомним до болка познатия критически възглед, че "... в поезията априори се фокусира дисектирания тайминг на твореца над неговото "его", ерго, над Словото като консистентна аморфност... (проф. Д. Завров. С изморени очи... (Студии, статии, интервюта). Херманщат - Д. Диканя, 2003, с. 38). Уви, този текст на инж. Чолаков има преди всичко литературноисторическа стойност, но не и съответстващите на таланта му естетически достойнства. И все пак, не можем да не отбележим, че в непретнциозната поема (своего рода поетичен дневник "вкратце") са загатнати някои типично "Чолаковски" словесни квазифеномени и тропи. Но, както пише Пантелей Психеев:

Като в перфиден сив пърформанс
тук виждам парафраза тривиална...
(Пантелей Психеев. Протуберанси, ІІІ, 24)

Дали пък деликатния по своему творец не е имал предвид точно такива творби? Така или иначе, търпеливо да изчакаме мнението на специалистите.