автор: bigheart78

Аз съм твойто тъжно одеало,
което те завива всяка вечер,
завивам ала не стоплям,
скованато сърце и душа...

Как да стопля, кажи ми,
така изоствяно,така вледенявано
нещо изстудено не от мен,
колко по-горещ да стана!?

макар да виждам всичките симптоми,
премръзнала страст,
каменно лице,
замръзнала усмивка.

ти си с треска,
а аз съм топло одеало,
ти продължаваш все така да мръзнеш
а аз нямам право да истивам.

Тъгата ми е 4е да топля съм роден,
а ти все така с мен измръзваш,
и така се нижат ден след ден
а все още те докосвам през ледена повърхност...