автор: dafna

Спи ли нощем
твоята болка по мен?

В драмата има пушка
и трябва
да гръмне навреме
или вече знаеш, че е
правдоподобен графит
и ще рухне стената под него.

Прицел не е
границата
между вчера и днес,
между любов и утре.

Доживотно ще сме
кръстопът
без да хвърляме жребий.

Животът е
само първият опит на лентата.
Той е като вода -
с уникален код
на сътворяване
и самоизчерпване.
Едва когато рухне в пропаст
виждаме
оживяла дъга
или слънчева примка
(не боли, не оставя следи
и нощем не се сънува).