Рамката остана без картина.
Не сте ми нужни, вече.
Прототипи пак ще си намеря
в някоя дъждовна вечер
за една изстинала вечеря.
За една изстинала вечеря ще ви имам.
Рамката остана без картина
За една изстиваща постеля
ще населя празното безплътие.
С вашите лица ще го населя,
с вашите и моето безпътие.
За една изстиваща постеля ще ви имам.
Рамката остана без картина.
Очерта врата, за да ви стигна.
Да ви видя истински най-после.
В миг такъв да ви постигна
И след този миг да я залостя.
И след този миг не мога да ви имам...
Вече никога....
---------------------------------------------------------------------------
"Сам съм, защото съм Силен, Силен съм, защото съм Сам."
Според преданията, това са първите думи, които Творецът
е промислил-изрекъл за Себе Си. С тях Той е узаконил Своята
единственост, не-съществуващата другост.
"Другостта - лица и прототипи"
Снежана ИВАНОВА