Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 523
ХуЛитери: 2
Всичко: 525

Онлайн сега:
:: durak
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЛунната соната
раздел: Разкази
автор: PLACEBO

Сърцето й се преобърна поне сто пъти.

Цветенцето на ICQ-то беше по-зелено от всякога.
Сега ще го прибави към списъка си.
Бяха се запознали случайно истински в реалността, тя разбра как да открие номера му в Кю-то.
За първи път й се случваше нещо подобно. Обикновено ставаше обратното - първо се запознаваше с хората виртуално, и после в реала.
Той се появи!
Прибави нейният номер!

Здравей!
Здрастииии
Ти си открила номера ми?
Да, намерих го! Останах много приятно изненадана от снощния ни разговор!
:-)
Ще ме извиниш ли, заспах късно, даже спах в полусъница някаква..бях превъзбуден от емоционални преживявания.
И аз почти не спах...
До скоро!

Неизвестно защо, но се чувстваше на Седмото Небе!
Може би защото с този мъж имаха какво да си кажат? Може би защото разбираше езика на неговите очи? Може би защото от пръв поглед й беше станал симпатичен?

Добър ден!
Денят се познава от...нощта!
Хахаха - е, ако е като тази нощ...
Радвам се, че ти е усмихнато настроението!
...през която имаше гонитба на котарака ми, който ме нападаше сексуално :-)
Ами нали си мацка...
Пожелавам и твоето настроение да е такова!
Винаги си ми е такова! Ами - сменете си ролите тази нощ!
Хахахахахахаааа - как ме разсмя само!

От мен слънце и топлинка в душата ти!
И от мен!

Както всяка нощ, тя изчака очите й съвсем да започнат да се затварят... нямаше с кой да си говори смислено в Кю-то. Беше пълно с мъже и жени, желаещи сайбер - виртуален секс. Тя пък искаше да си поговори с Него...просто ей така - за вятъра, за страха, за звездите...

Цветенцето на ICQ-то му червенееше повече от всякога.

Каза си Вечерната Молитва... легна си и се уви с няколко одеала. Преди това си пусна Лунната соната. Заспиваше на музика всяка вечер.
На фона на Лунната соната зачеваше мечтите си, а после ги сбъдваше в сънищата си.
Понесе се из пространството и времето.
Някой нежно прегърна рамото й, стана й топло. Усети присъствието Му и спокойствието, който Той носеше.
Искаше го.
Глупости! Сънуваше!
Тежестта върху рамото й леко се усили. Жадуваше за близост и споделеност.
Любиха се на Лунна светлина на Лунната соната.
Луната си отиде.
Часовникът звънна в уговорения с него час. Просто си вършеше зададената му работа.
Рамото й беше топло, обърна се с чувството на наслада. Котаракът нежно измърка в ухото й и хукна да гони врабчетата на балкона, но се разочарова - вратата беше затворена.
Добро утро!
Денят се познава от нощта!


Публикувано от BlackCat на 26.11.2005 @ 14:11:10 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   PLACEBO

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

23.04.2024 год. / 12:46:09 часа

добави твой текст
"Лунната соната" | Вход | 4 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Лунната соната
от libra на 26.11.2005 @ 16:38:13
(Профил | Изпрати бележка)
Плацебо съкровище, ма ако ти се прииска за звезди и ветрове да си говориш с некой, ми обаждай ми се на мене и аз съм ти в кю листата и ти в моята, ей сега ше се светна в зелено )
развесели ме тоз разказ ))
лунната соната )
пък аз като един музикален лаик медитирам преди сън, баси никаква романтика у мен )
ей шегувам се, да не се вденеш, знам че имаш чувсто за хумор ти, та за тва пиша това )


Re: Лунната соната
от copie на 26.11.2005 @ 23:20:42
(Профил | Изпрати бележка)
Жени! Напоследък ми идват едни размисли - кой е новият герой на литературата? Новият "дядо Йоцо", примерно.
Като чета вуй4о, знам, че е вечен той.
Като чета истории като твоите, разбирам, че не само технологиите, ами и отношенията имат промяна.
Не оценявам фактите. Не мога.
Интересно е, обаче :))


Re: Лунната соната
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 27.11.2005 @ 10:35:02
(Профил | Изпрати бележка)
Како ти се върти из хубавътъ глъвицъ ))
пък чак и в мойтъ успя да гу завъртиш :)) брейй, че ми влияеш, шъ знайш ;)
аз нямам котка, и куче си нямам, дори рибки нямам. остава да гадая по човешките си инстинкти подобни неща, пък те лъжовни излизат често, знаеш ) да живее нета и ICQ, чакай сигъ да отида да ти лепна една ЦАЛЮВКА в кю-то )

Гуш!


Re: Лунната соната
от Zen_ на 27.11.2005 @ 20:46:40
(Профил | Изпрати бележка)
... Много си е истинско всичко това, приятелко! Струва ми се, че много хора са "преболедували" точно това заболяване, което така майсторски си описала...

Добре разказваш, Евгения! ;)))

До скоро! :)

_Z_