Сърцето й се преобърна поне сто пъти.
Цветенцето на ICQ-то беше по-зелено от всякога.
Сега ще го прибави към списъка си.
Бяха се запознали случайно истински в реалността, тя разбра как да открие номера му в Кю-то.
За първи път й се случваше нещо подобно. Обикновено ставаше обратното - първо се запознаваше с хората виртуално, и после в реала.
Той се появи!
Прибави нейният номер!
Здравей!
Здрастииии
Ти си открила номера ми?
Да, намерих го! Останах много приятно изненадана от снощния ни разговор!
:-)
Ще ме извиниш ли, заспах късно, даже спах в полусъница някаква..бях превъзбуден от емоционални преживявания.
И аз почти не спах...
До скоро!
Неизвестно защо, но се чувстваше на Седмото Небе!
Може би защото с този мъж имаха какво да си кажат? Може би защото разбираше езика на неговите очи? Може би защото от пръв поглед й беше станал симпатичен?
Добър ден!
Денят се познава от...нощта!
Хахаха - е, ако е като тази нощ...
Радвам се, че ти е усмихнато настроението!
...през която имаше гонитба на котарака ми, който ме нападаше сексуално :-)
Ами нали си мацка...
Пожелавам и твоето настроение да е такова!
Винаги си ми е такова! Ами - сменете си ролите тази нощ!
Хахахахахахаааа - как ме разсмя само!
От мен слънце и топлинка в душата ти!
И от мен!
Както всяка нощ, тя изчака очите й съвсем да започнат да се затварят... нямаше с кой да си говори смислено в Кю-то. Беше пълно с мъже и жени, желаещи сайбер - виртуален секс. Тя пък искаше да си поговори с Него...просто ей така - за вятъра, за страха, за звездите...
Цветенцето на ICQ-то му червенееше повече от всякога.
Каза си Вечерната Молитва... легна си и се уви с няколко одеала. Преди това си пусна Лунната соната. Заспиваше на музика всяка вечер.
На фона на Лунната соната зачеваше мечтите си, а после ги сбъдваше в сънищата си.
Понесе се из пространството и времето.
Някой нежно прегърна рамото й, стана й топло. Усети присъствието Му и спокойствието, който Той носеше.
Искаше го.
Глупости! Сънуваше!
Тежестта върху рамото й леко се усили. Жадуваше за близост и споделеност.
Любиха се на Лунна светлина на Лунната соната.
Луната си отиде.
Часовникът звънна в уговорения с него час. Просто си вършеше зададената му работа.
Рамото й беше топло, обърна се с чувството на наслада. Котаракът нежно измърка в ухото й и хукна да гони врабчетата на балкона, но се разочарова - вратата беше затворена.
Добро утро!
Денят се познава от нощта!