Не ми казвай,че задавам много въпроси.
Те са отговор на моята вътрешна болка!
Според теб аз съм все"същата",а ти не си,
но не търси в мен причините толкова!
Рядко съм слаба и мразя това.
Не обичам да ми се подиграват.
Уязвима ми каза,че съм била,
но само пред теб се показах такава!
Колко правилно рече да помисля за себе си
и че ти все някак ще се справиш.
Но как-като в мислите ми си ти?
Постарах се,но не искам да ме забравиш!
Не желая да те наранявам отново-
това достатъчно го сториха другите,
но не връщай на мен онова,
предназначено за тях-спести ми го!
И ако някой ден ти се решиш
да дадеш малък шанс и на двама ни-
не мисли дълго дали не грешиш!
С теб съм и зная,че имаме право!