автор: victo

Затрупани мисли от снощния сняг
оживяват на светло-лъчист розов цвят.
До обед се разлистват една по една,
сякаш дъхави топли минзухари в гора.
Ухае на лято-кобалтово пладне,
узряват идеи докато слънцето падне
на хоризонта в тихо горящ виолет,
припламващ привечер с душен уют.
Старецът коня уморено прибира,
полето е стихнало-буря приижда...
Снегът в небето прави чертежи,
конструира мечти, проектира копнежи,
от точка до точка има много миражи,
храна за сънища-цветни витражи.