автор: rajsun

Студените неони светят
и боядисани жени
предлагат евтини късмети
от неживяните ми дни.

Надеждата ми като куче
изпраща хората дома.
И пак се връща - да ме учи
на кучешката добрина.

Сърцето в джоба си го нося,
да я замеря. А след туй?
Остават две ръце. А после?

Дъждът на тихи пресекулки
ще мие дълго миризмата
от стъпките ми по земята.

От стъпките ми на шега,
до тук, където съм сега.