автор: dany_bany

за росата

Погледнах те!
Ти спеше обгърната в забрава,
Загледана неясно в своя сън
Косата разпиляна на възглавницата бяла
Къдрици черни с мирис на роса.

Докоснах те!
Усетих топлината,
Безумно лъхаща от твоето тяло
Плътта бе мека,бяла,огряна слабо
От лъчите топли на сияйната луна.

Целунах те!
Поставих своя знак на твойте устни,
А бяха те тъй сладки с дъх на страст
Не се сдържах,обсипах те с милувки
Безкрайната си обич към тебе не таях.

Ти спеше!
Не исках да те будя,
Не исках да развалям твоят нежен сън
Пристъпих аз,направих крачка плахо
И някак неусетно влязох в твоя свят.

Беше пролет!
Ти бягаше в тревата
Облечена във утринна роса
Затичах се и бягахме така с наслада,
А вятърът се луташе из нашите коси.

Слънцето залязваше!
А ние,уморени от игра лудешка,
Приседнахме на меката трева.
Аз гледах те,напълно разсъблечена,
Не исках да излизам от съня.

Дойде нощта!
Край огъня прегърнати седяхме,
Говорехме,споделяхме си своите мечти.
Аз галех те,докосвах с длан гърдите ти,
А огънят играеше на нашите тела.

Погледна ме!
Със страст ме галеха очите ти,
Прошепна ми в ухото тъй приказни слова:
"вземи ме,мой малък принце,аз твойта роза съм"
а аз прегърнах те,дори сълза пролях.

Обичам те!
Две тъй прекрасни думи,
Събрали в себе си безкрайната любов.
Легнахме в тревата и заедно се потопихме
В море от страст,бушуваща в нас.