Не докосвай със поглед душата ми,
със мисли, дори, не я докосвай.
От толкова болка изпитана,
стаена е някъде в мене.
Безсмъртна е, казват ми, някои.
Безчувствена искам да бъде,
че обич и болка - това са
денят и нощта на душата.
Спокойна, ми казваш, да бъда.
Покоят е смъртна присъда,
когато уж спящите демони
те гледат през моите зеници.
Не докосвай със поглед душата ми,
Със мисли, дори, не я докосвай.
След толкова болка изпитана
погребах я някъде в мене...