автор: vran_gran

Би казал той и би повярвал сам,
че птиците в градината навред,
вседневний Евин глас дозели там,
притурили са си звука дозет -

мисловния й тон, но без слова.
Тъй меко сладкодумство би могло
да действа върху птиците едва
щом в повик, в смях възето е било.

И тъй, във песента им беше тя.
Гласът й, с гласовете им се слял,
тъй дълго в дървесата устоя -
навярно никога не би изтлял.

Птичата песен не ще се повтори.
Дошла е туй на птиците да стори.

1942