автор: meiia

Луната,от премръзнал восък,
очакваше ли слънцето да я запали?
Коремът и девичи плосък,
от мъж все още непогален,
изопна се като небесна струна.
Докосна Я съдбата леко с пръсти.
И нарисува върху тялото и руна.
А после в любовта си я покръсти.
Не знаеше Луната ,че се случва
в небето на любовно откровение.
А Слънцето все още я проучваше
и горещеше се в недоумение :
как може Тя,от хладен восък,
от жарките лъчи да не примира?!
Сънуваше корема и девичи плосък.
Избухва слънцето.Луната не разбира.