автор: devilsttattoo

(в съавторство с naf_naf)
- Всъщност по-важен е въпросът- какво си ти! - чух плътен глас зад себе си и подскочих. Обърнах си и виждайки високия блед мъж с издължено лице и посребрена къса коса, инстинктивно замахнах срещу него с удължените си нокти. С премерено движение хвана ръката ми и каза:
-Недей, аз съм на твоя страна- после продължи спокойно - нека ви се представя - името ми е Морис, а тази къща е моя. Някога и семейството ми живееше тук, заселих се тук заедно със съпругата си - купихме много земя тук, и въпреки че всички говореха, че къщата е обитавана от зли сили, аз просто я обикнах в момента, когато я видях и реших да се заселя тук...Няколко години всичко беше наред, работата ми вървеше много успешно ... с жена ми бяхме толкова щастливи ... Докато един ден, когато се прибрах, заварих жена си обесена, а двете ни деца удушени ... шокът за мен бе толкова голям, че сам не усетих как съм взел нож и съм си прерязал вените на китките ... Странното, страшното беше, че при вида на изтичащата кръв изведнъж опрях устните си в нея и започнах да пия. Изпаднах в безсъзнание, а когато се събудих, разбрах, че вече съм друго същество, различно от останалите хора....
- Хубав разказ - прекъснах го - но какво общо имам аз?
- О, ще стигна и до там - продължи той - постепенно осъзнах, че в къщата има нещо .... нещо страшно, завладяващо, нещо което ме води към безумие и ме прави това което съм - Кръвожаден. Има нещо, което ме задържа тук, нещо което ме промени, което превзе мислите, сънищата ми, цялото ми същество. Дълги дни и нощи прекарах сякаш в полусън. Не осъзнавах какво правя, какво се случва с мен, бях забравил кой и какво съм. Най-яркият спомен от тези тъжни и преливащи се дни е твоето лице. Мислех, че си само образ в главата ми, докато един ден не те видях да минаваш край къщата. Ти трябва да си моето спасение от мрака, от това, в което постепенно се бях превърнал...
Слушах го и не вярвах на ушите си ... Този човек е психопат! Абсолютен ненормалник. Боже мили, ако наистина вярва в това, което говори имаме сериозен проблем.
- Аз съм твоето спасение?!? Какво те кара да мислиш, че ТИ ме интересуваш! Че цялата ти сълзлива история има някакво значение за мен?! Защо мислиш, че ми пука и че ще те спася от каквото и да е било? - усети, че побеснява и пред очите й заплуваха разноцветни кръгове - Още повече, че не съм минавала оттук?
- Разбира се, че си била тук, мила моя, дори си влизала в моята къща. Видях те да минаваш и реших, че си моя, че трябва да бъдеш моя ... Не бях излизал от толкова време навън, но тогава го направих .... Ти не усети нищо, кожата на шията ти бе толкова нежна... После се ужасих от това, което съм направил, от това, че ще се изплашиш от мен, и предпочетох да изчакам всичко постепенно да си дойде на мястото ...
Докоснах сепнато шията си там, където бе спрял погледът му ... Усетих двете почти незабележими вдлъбнатинки ...
- Какво си ми сторил? - о, не отново, не отново, стиснах ръцете си в юмруци и
- Захапал те е! Превърнал те е във вампир!
- Дадох ти безсмъртие, дадох ти кръвта си, пълна с цялата ми любов към теб, когато се събуди след това бе толкова слаба, че ти дадох да пиеш от мен...
- Ева, когато те видях в парка и забелязах белезите, разбрах че трябва да се задържа близо до теб, разбрах, че ще имаш нужда от мен много скоро. Ти знаеше, че нещо се случва с теб, подсъзнателно усещаше, че нещо не е наред, знаеше, че аз съм този, който може да те спаси, но когато тази вечер усети призива му, се опита да ме убиеш, защото го е страх, че мога да застана между вас ... Той ти внуши да ме убиеш, Ева ...
Адам се опита да стане, но успя само леко да се поизправи и приседне. Чувстваше се отпаднал и замаян - опипа мястото, където по-рано зъбите на Ева бяха проникнали ... раните почти бяха зарастнали.
И след като не бе умрял....нима щеше да стане като тях - подвластен на кръвта и полусенките... О, Ева...
-Искаш да кажеш, че си ме превърнал в нещо толкова ужасно, без да помислиш, без да си сигурен, колко си жалък!!! И глупав! - обърнах се към Морис - и сега очакваш просто да дойда с теб?
-Ева, сама не знаещ какви са перспективите сега пред нас двамата- с теб аз съм силен, бихме могли да имаме почти неограничени възможности, само ела с мен, кажи го, нима не виждаш какво ти предлагам?
- А той - посочи Ева към седящия на земята Адам
- Хм, ами неприятно ми е да го кажа, но той въобще не ни е нужен, дори напротив,...
-Така ли, копеле нещастно?А защо мислиш, че ти самият си ми нужен? - този път ударът й успя да го засегне, по бузата му се появи дълбока прорезна рана, която за секунда започна да кърви, а в следният миг зарастна сякаш нищо не се бе случило
-Какво правиш, Ева?- промълви Морис.
-Той остава...