Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xoxoyolli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13999

Онлайн са:
Анонимни: 430
ХуЛитери: 4
Всичко: 434

Онлайн сега:
:: Albatros
:: pastirka
:: Lombardi
:: rosi45

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМария ще заспи
раздел: Разкази
автор: Tiranozavar

Пет дни. Без събота и неделя. Събота и неделя тя не мисли за тях. Нито за баща си, нито за майка си, нито за нейната майка. Възрастната жена, на 91 години, с която Мария спеше в една стая, нощем чуваше хъркането й, усещаше шаването на студените й кости под одеялото, опитваше се да отгатне шумоленето на устните.
Мария, на 37 години, стройна, с бяло лице, сини очи. Страхливи очи. Когато привечер се прибира от работа зениците й шарят по сенките между къщите, вглеждат се в ъглите.
Мария е вегетарианка. Преди да влезе в дома си, където я чакат тримата, тя минава през магазина, купува плодове и зеленчуци, внимателно оглежда всеки плод. После отваря книгата, сложена най-накрая на лавицата в кухнята и готви. Супата е полезна за нея и за възрастната жена. Жената, която научи Мария да чете и пише и която я отгледа, докато другите двама, родителите й, обикаляха по света. И сега Мария е длъжна да се грижи за нея. За това старо тяло и кости, покрити със сивкава кожа, за тази уста, която примлясква лакомо над чинията с топла супа, за тези ръце, в които Мария поставя лъжица, после вилица, после слага в съсухрения юмрук салфетка. После завежда старата до мивката, отвива кранчетата, поставя ръцете й под струята. А после двете притихват в стаята. Едната разресва косата си, първо отплита плитката, грижливо сплетена от Мария сутринта, после разтрива с острите си пръсти черепа, после опъва косата надолу, докато стигне кръста, а после бавно започне да я реши с огромната дървена четка. Докато косата й се наелектризира и на тъмно от нея започнат да изскачат мънички искри, със съсък и някак изплашено. На нощното шкафче на жената има Библия, а до възглавницата на Мария плюшен жираф.
През това време от съседната стая се чуват приглушените гласове на родителите й. Баща й, който обича бира и след седмата бутилка, езикът му се движи по-бавно и обърква думите, сякаш е овалян в брашно. Майка й, с примирен и нисък тембър, която се опитва да го укроти, но накрая се предава пред велите му, но тежки ласки. После дишането им, нейното като на предало се, отчаяно и хванато на тясно старо животно и неговите, отсечени и методични като часовник.
Възрастната жена не чува. Тя вдига крака на леглото, свива ги в коляното и посяга към Библията. Книгата, в която мъже и жени следват високата фигура на един, който се е обявил за син Божи. Показалецът на жената шари по редовете, тя дори не чете, клепачите й натежават и скоро Мария чува как дишането на жената става равно, краката се отпускат, значи е заспала.
Нощта извира. Избуява рошаво от ъглите, разплува се в цялата стая, притиска гърдите на Мария, събаря я. Тихо и на пръсти жената пристъпва до леглото на възрастната, завива я и премества тежката книга с черни корици. После също толкова тихо, прекосява стаята обратно до леглото си. Следващите седем часа Мария ще се бори. С притреперването в гърдите, с влажните си длани и пръсти, които потрепват, с натежалите клепачи, зад които не може да се плъзне сънят. Мария се вслушва в шумовете в къщата и навън. Чува стъпките на родители си. Баща й, който отваря скърцащата врата на хладилника за още бира, майка й, със сенки под очите, скръстила ръце пред гърдите си и забила поглед в палците на краката. После в стаята им се разнася звукът на телевизор. Някой някого преследва, чуват се изстрели, следват реклами, после същото се повтаря. Къщата утихва и звуците излизат навън. По тавана на стаята се разхождат светлините от фаровете на колите, чува се смях, свистене на спирачки, тишина и отново глъч. После се развиделява, небето сивее, после розовее, някъде слънцето изгрява. Възрастната жена се раздвижва, Мария отваря очи и става.
В огледалото лицето й изглежда изпито. Кожата й гори. Мария движи ръце по гърдите си с гъбата под душа, по корема си, докосва бедрата, притваря очи. После трябва да събуди своята баба... Да изпече филийки, да ги намаже с масло, да сложи върху тях сирене. После да се приготви. И да отиде на работа. Денят, в който ще се взира в една безкрайна редица цифри, застанала зад бюро с много книжа. Ще се среща с хора, които й кимат, говорят нещо, смеят се, разменят си думи. Към обяд Мария ще извади от чантата си сандвич, а също и бутилка с нектар. И после нащърбените редици отново ще я подемат, ще влизат през зениците й, ще се разполагат в мозъка, на онова място, което Мария им е отредила. Вдясно е леглото на баба й, зад стената до него стаята на родителите й, после има коридор, където седят обувките и връхните дрехи на семейството, после пътеката, която отвежда Мария на работа и после я връща, за да я предостави на старостта и страстта, замъглена от цигарен дим и алкохол.
Край Мария светът шуми, отваря се като цвете, повява се от вятъра, сменя дните като листа от календар на нечия чужда стена, събира и разделя хората.
Мария тича по обратния път за вкъщи. Трябва да е светло, когато престъпниците още не са пропълзели от мрака и дупките си, когато все още не могат да я достигнат крадци или други, да я ограбят, изнасилят или убият. Затова Мария се шмугва отново в магазина, купува риба, заради фосфора, полезна е за мозъка и костите, купува натурален сок, без консерванти, плаща до стотинка на продавачката и след миг очаква прищракването на ключалката в дома си.
Ще сготви за тримата. Не, четиримата. За себе си ще остави онова парче, до опашката на рибата. Ще махне костите от порцията на възрастната жена, ще намачка картофи, ще изстиска малко лимон. Ще пусне телевизора, ще се усмихне някак криво на баща си, ще погледне с омраза и съжаление майка си и ще заговори. Ще разкаже за нещо, което не се е случило нито днес, нито деня преди това. После ще измие чиниите. Ще постави баба си да легне, ще гледа среброто в косите й. Ще отвори дебелата книга за онзи мъж, която се е обявил за Божи син, но този път ще запуши ушите си. С двете розови тапи, които държи в чекмеджето. До нея няма да достигне грапавия език на баща й, нито нащърбеното му дишане. Стъпките на майка й, която се опитва да скрие някъде бутилките. Няма да чуе и последния дъх на възрастната жена, точно преди зениците й да се претърколят върху редовете, в които някой ще смъкне тялото на онзи мъж от кръста.
Тази нощ Мария ще спи. Ще заспи. Ще заспи. Ще заспи. Ще заспи...


Публикувано от aurora на 22.11.2005 @ 12:25:32 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Tiranozavar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 15


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

02.07.2022 год. / 12:17:14 часа

добави твой текст
"Мария ще заспи" | Вход | 4 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Мария ще заспи
от Rhiannon на 22.11.2005 @ 13:49:15
(Профил | Изпрати бележка)
Все едно гледам филм. Испански като че ли, за всеки случай - Европейски.
Направо си е трепач като начало на сценарий.


Re: Мария ще заспи
от Obgru6tane на 30.11.2005 @ 20:25:11
(Профил | Изпрати бележка)
Тъкмо това си мислех, докато четях!!! Хората днес тепърва се подсещат какво значи европейско кино... Дано да не изчезне, докато се научим да го оценим.
....
Дали с литературата се случва същото - не знам.
....
Харесва ми усещането за.... равновесие в текстовете ти. Всичко е премерено, но не губи непринудеността си.
.....
Сякаш наблюдавам Мария скрита зад пердето на прозореца отсреща.

]


Re: Мария ще заспи
от karmen_777 на 22.11.2005 @ 19:57:25
(Профил | Изпрати бележка)
znaesh li ..ne sum go dovur6ila, no iskah da ti kaja..kolko mnogo misli se subujdat mejdu redovete, dovurshvam vsqko tvoe izre4enie po moi na4in, a vsqka sledva6ta duma me vodi kum niezvestnoto ,naputstva.
mnogo e interesno kato use6tane.
geroite ti ojivqvat i postepenno prelivash v Mariq,deistvash vmesto neq, risuvash s ustni po stuklata na prozoreca, kogato e bezsunieto.


Re: Мария ще заспи
от Nadie на 07.12.2005 @ 17:17:56
(Профил | Изпрати бележка)
Пишеш като чудовище! Поздравления! Мамка му, Марията му с Мария!


Re: Мария ще заспи
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 08.12.2005 @ 00:06:40
(Профил | Изпрати бележка)
Много ти благодаря, казано от теб за мен значи чудовищно много.

]


Re: Мария ще заспи
от Leni (lorabg@abv.bg) на 11.01.2006 @ 00:35:18
(Профил | Изпрати бележка)
...и една топка в гърлото...дълго след това....
Браво!


Re: Мария ще заспи
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 11.01.2006 @ 10:07:32
(Профил | Изпрати бележка)
Да, много дълго.
Благодаря)

]