автор: bogest

Обладаване за двама

Първо, всяко първо
съблича всичко от тънките си китки до тънките си глезени
и остава толкова гола, та чак безименна

Не забелязва
Разкопчава небрежно и гледа в очите ми
защото иска да разпознае одобрението
А аз я одобрявам, господи, защото я обожавам с тази гладка талия

Следващото идва само
Не сдържам повече ръцете си, които я желаят неистово
Успявам само да ги направя нежни вместо алчни
защото те са алчни за тялото пред тях винаги
и толкова непознато
и, и, и .....
задъханото непознаване
докосване на въздух с дъх преди да падне по хребета на планината
тънкият бриз по кожата на океания, о моя океания
необладана обладавана

После, после, после ....
ножовете сами изкачат от каниите, а срещу тях преградата е мрежа
от полепващи по тялото целувки и тънки жестове на тежка обич
оплетена си цялата
Като в утроба си защитена и не ти трябва виждане
а само погледът навътре.
Целува ме. Ще се побъркам още тук
дотолкова го чаках, че не съм усетил колко съм пораснал
с върха на устните й, това е част от мен, не аз самия ...
задавам отговори, които си изригват тъй свободни,
аз вече съм на кино в тъмния екран
където пърхат прилепите
на душните ни пещери

Всичко е вълната след вълна
прииждане и прилив
о
отвеждане и отлив
разкош и финес, не сблъскани а сочно прегърнати
с вкус на праскова, целуната от друга праскова
лигите са сокове от неподправеност
В телата ни остава паметта, защото паметта изчезна още много рано
ще бъдеш навикът за мен за теб
за, залог за вярата, която ми остава
като за Последно...


Забележка:  /цитирам изцяло стихотворението на Соларис "Обладаване" и предлагам нов еротичен прочит. Чиста редакторска работа. Просто се почувствах провокиран от дребни детайли и си позволих това нахалство./

"Обладаване

Еротика автор: solaris

Първо,
винаги събличам
Името си...

Незабелязано
разкопчавам
Объркването...
Помагаш ми в този момент.

В следващият идва
кадифеното докосване,
което е Търсене-
винаги
познато
и
непознато-
Настръхване
от тънкият вятър на усещането,
че оставеме само по тела.

После,
паяжината на страстта
е лепкава-
оплитаме се с нея...
Затворените очи са
поглед навътре.
Целувам те по
края на ОчакванеТо
с върха на устните си.
Отговорите ти ме водят
в Лабиринта,
където се гонят
душите ни.

Всяко
приближаване
и
отдалечаване
е красиво
и има вкуса на
нещо забравено,
което си припомняме,
като
за
Последно..."