автор: pisana

И този ден се събудих. Отворих очи знаейки, че наближава обед. Пропуснах красотата на изгрева и чистия хладен въздух пронизващ тялото и проникващ дълбоко, дълбоко чак до душата. Напомняйки за вярата, надеждата и безпомощността на човека пред силата и законите на природата макар и част от нея.
. Моята малка вселена, моя живот, моето аз отдавна потъна в разкоша на тъмнината нейното спокойствие , самота и привидно мрачно настроение. Безвремие задушило оптимизма, жаждата за живот и насладата от всичко непознато и обновено чрез пробуждането на знания отварящи все нови и нови врати пред жадните сетива. Тихи спомени за отдавна напуснали този свят хора прекарват очертанията на деня ми още в самото начало. На шега дадени обещания определят първата цигара след закуска. Болката от това, че все пак неприятностите съществуват за всички и не са приоритет за отделни личности, а начина им на разрешаване е индивидуалния опит и житейска философия. Неразбрани хора нахлуват в съзнанието ми с въпроси за мъдростта носена в младостта като, че ли предусещайки приближаването на неизбежността зачената от самото раждане .Песни изпявани до изнемога в съдържанието на една нощ и изчерпването на възможностите за веселие в насладата от неповторимостта и незнанието в бъдеще. Всеотдайността и любовта в трудовата дейност независимо от възнаграждението. Старанието да си полезен макар и извършвайки нещото неподозирано защо неподхождащо на натурата и уменията. А понякога свършено без желание и старание макар в любимата и позната сфера. Влиянието на ситуацията и заобикалящата среда с предимствата и противоположностите. Някои не остаряха, други не се порадваха на свой деца, а тези който имаха от всичко в последната си глътка въздух бяха сами, но изпълнили своя кратък живот с много съдържание. Жива съм. Мога ...ако пожела да променя всичко. Да залея с напрежение или спокойствие всичко около мен. Да внеса радост, нежност и любов . Но смисъла, къде е смисъла когато всичко остава назад и извършено се затулва в думата наречена минало. Потъва оформяйки нещо ново, неподозирано и привличащо. Гаден ден. Измъкна ме от несъществуването чрез съня. Дава ми възможността да изляза от нанадолнището и да запъпля на горе до момента в който се съвзема и потърся новите пътища мамещи неудържимото ми любопитство и оформящи някаква част от оставащия ми живот. Първата крачка ...най- трудната я направих. С лека ръка помахах на удобствата , приятелите и близките. Неуютно ми е , но ми харесва, до мен са най-важните хора съпруга и децата ми. Правят ме много щастлива новия начин на живот разкрива техни неподозирани до скоро от мен качества. Тъгата- изплетена в нишките на фанела на баща ми внася топлина , закрила и сигурност в душата ми. Няма да му я върна. Не защото е красива и нова, а просто е запазила аромата на тялото му и свежия мирис от чистота , старание на майка ми всичко да бъде подържано. А някога, когато си тръгна окончателно единственото, което ще ми принадлежи ще е изживения живот. Смешно нали. Да си тръгна от тук както съм дошла, защото всичко ще плува в забравата на отминали мигове. Това, което усетя ще е плод от изживения живот. Изпитаната любов през времето отредено само за мен. Омразата дори и в най- леките си форми ще изгаря душата ми с неразвитата си любов. Неудовлетвореност и безсилие ще ме тласкат да променя нещото, което зависи този ден, тук и сега. Прекрасен ден .Моят ден . Изпълнен не с надежда, а с възможност. Несъвършената в съвършеното. Недоволна в изобилието от възможности. Просто разглезена в удобството на неудобната ми привидност. Пораснало дете преборило се с първичния егоизъм по някакви причини. И само това ...може би.