автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?




(Продължение)

Интелектуалната парадигма и литературата
(Философско-поетичен диалог)


1.Първи диалог


-Как битието Джиги,
чрез същността,
става
екзестенциална характеристика
на съществуването?

-Предизвикваш ме, Мо!? Описваш цялостния възпроизводствен процес чрез основните категории на философията - "битие", "същност" и "съществуване", а искаш от мен да детайлизирам чрез нализане в екзистенциалното, хитрец накъв!? Извинявай! - казва Джиги закачливо.-Добре! Слушай!


1.
Четенето е изкуство -
на разбирането брат:
водещо към чувство
и чрез волята ни - към обрат.

Диалогът е изкуство -
на общуването брат:
в мисълта се лее чувство,
водещо ни към обрат.

Слушането е изкуство -
разбирателството търси брат:
в интелекта доминира чувство,
молещо ни за обрат.

Гледането е изкусто -
на вниманието е брат:
волята в море от чувство
търси в живота ни обрат.

Писането е изкуство -
вярата открива в него брат:
ах, какво ли тука чувство
ще ни води към обрат?

Цялото това изкуство
в живота търси брат:
и намира го в приятелското чувство
чрез поредния обрат.

-Нямам думи, Джиги! - отзовавам се веднага аз.-Чудесно си описала процеса на интелектуалното възпроизводство, свързвайки го с приятелството като негово естествено състояние.

-А как съществуването Мо,
чрез дейността, като същност,
създава общество,
като инструмент
на индивидуалното възпроизводство?

-Очаквах такъв въпрос, Джиги - казвам спокойно.- Ще се опитам да ти отговоря, разкривайки обетивирането на субектиността чрез разрешаване на екзистенциален проблем:

2.

Във всеки миг откривам рай
и щастието спохожда ме безкрай,
че магнетизма на менталната преграда
за мен е най-голямата награда.

От неразбиране дълбоко оскърбен,
оттеглям се, но не и натъжен,
и казвам си с тревога:"Ах,
та аз не съм монах?!"

И връщам се в тази магнетичност,
поглъщаща ме в своята пластичност,
за да полетя в простора като птица,
носеща от благослов на утринна росица.

-Ах, Мо! - възкликва Джиги.-Ти и тук възпяваш интимния момент на приятелството, макар че не рисуваш в явен вид друг образ.

-Но нима и най-дълбоко пазената тайна Джиги,
носеща радост или болка,
не е рожба на характера на общуването,
което пък е страна
на същността?

-Въпросът ти е прецизен, Мо…-замислено проточва Джиги.-Поетите са субекти на днешните обществени отношения. Като отговор на въпроса ти, искам да се обърна към тях със следното:

3.

Познавам множество поети,
летящи на измислени карети -
във всеки дреме по един монах
на различни блянове богат.

Поете,
ти избра си за награда
да живееш с мъките на ада
и вместо действащ заклинтел,
оставаш "възвисяващ" се мечтател!?

-Така е, Джиги! Нямам коментар - казвам с разбиране.-Тук проследяваме задълбочаващата се връзка между философията и поезията и възможностите философските текстове да служат като опора при разработане на поетични произведения.

-А нима споделянето или затаяването
на радостта и болката Мо,
отново не е въпрос
на характера на житейските контакти
със съременниците?

-В средата на общността Джиги,
възникват противоречията и проблемите,
и пак там се намират
средствата
за тяхното разрешаване.

-Но процесът,
който разглеждаме Мо,
е цялостен,
с различни свои страни…

-Това е реалният практически процес,
в който достигаме
до преживяването
на нормалния индивид

-Но кой индивид е нормален, Мо?

-Този, който възпроизвежда
своята сетивност като нормална.

-Но какво е това "човешка сетивност"?

-Социално организираната дейност!


2.Втори диалог

-Патосът на прагматизма,
разбиран като хуманен екзистенциализъм,
е да разширява
зоната на нормалната сетивност,
свързана с превръщането на все повече индивиди
в собственици на произвеждания от тях продукт.

-Но хумнността
на преживяването
предполага
точно определена
организация на общността!

-Да! Става въпрос
за общности
на доброволно обединяващи се индивиди
за поемане
на своето свободно възпроизводство.

-Но хармонията и хаосът
са естествени страни на съществуването,
познати на зрелия човек
във връзка с възникването
на противоречието на неговия живот.

-Разширяването на опита,
а това е сфера на способностите,
е съдържание на човешкото.
Без хаоса
няма да има борба
за постигне на хармонията.

-Съвременната филосфия
израства непосредствено
от своите предпоставки,
което, от идеология,
я превръща в наука.

-Философията
на Карлос Кастанеда
е двупластова -
въздейства
на подсъзнателно ниво
със своята прикрита рационалност,
а лумпенизира читателите
чрез откритите си лъжи и измислици,
в които втъкава
ужасяващата реалност
на наркоманията.
Налице е умножаване
на идеологическия ефект.

-Вместо човекът,
като разумно същество,
да се противопостави
на естествения деградационен процес,
което реално се прави
в някаква степен,
той сам издига деградацията
като водеща тенденция.

-Овладяването на стихията на потребностите
и свеждането им до разумната граница на необходимостта - в това виждам решаването на проблема.
(Следва)