Много нощи и после разсъмване,
за което си има причини.
Този свят много дълго е лъган...
Не запомням му първото име,
но измислям фамилии всякакви.
Любовта все го съди за бащинство.
Този свят с неочаквани бягства,
за които забравя да плаща...
Няма видимо много ранени,
но пък винаги има поети.
Не големи и не непременно
поделили със някой небето.
А небето тежи като камък
и крилете са само поличба,
че светът най-накрая ще стане
по-добър и ще почне да срича
всички първи уроци. Поетите
без да искат невинно ги пишат.
В стих е лесно да стигнеш небето,
ако тук ти е трудно да дишаш.
Този свят все обува сандали
във средата на някоя зима.
И върви, а изобщо не знае,
че поети му правят пъртина.