автор: andromeda_vicky

Ден първи:
Започваме експеримента. Средата, която създадохме се състои от 9 макета (като нашата планета) и един топлинен и светлинен източник (като нашето слънце).
Всяка планета заселихме с по няколко хиляди индивида от мъжки пол. Условията на всички планети се различни, за да разберем доколко създадените от нас индивиди са способни да се приспособяват и еволюират. Предполагаем край на експеримента ден десети.
Допълнение към ден първи: Индивидите на осем от макетите загинаха. Явно условията не са подходящи. За щастие, макет №3 се оказа подходящ. За изминалите на него 100 години, индивидите се развиват чудесно.
Ден втори:
Пълен провал.Всички индивиди остаряха и изчезнаха за удивително кратко време. Затова решихме да подновим експеримента с индивиди от женски пол.
Ден трети:
Отново провал. Индивидите отново изчезнаха. Явно, въпреки малко по - дългия им живот от останалите, и за тези няма бъдеще. Последната ни надежда е да сложим мъжки и женски индивиди и да се надяваме, че ще се понасят(за разлика от нашата раса).
Ден четвърти:
Експериментът е успешен. Индивидите постигнаха невероятно разбирателство. Не само че се разбират и понасят, но и създават малки индивидчета от двата пола. Все още не можем да повярваме, че такова съжителство е възможно. Утре започваме подробни изследвания.
Ден пети:
На макет №3 изминаха 300 години. Много от индивидите, които ние поставихме загинаха, но създадените от тях продължават да съществуват. Това е просто чудесно. Надяваме се, че ще продължат така до края на експеримента.
Ден двадесети:
Фантастично! Експериментът продължава с десет дена повече от предвиденото. Нашите индивиди са невероятни. Просто нямам думи. Те си съададоха общества и нещо подобно на език. Затова решихме да им дадем оръжия и да ги наблюдаваме. Дадохме им съвсем примитвни оръжия, но те ги използват доста добре.
Ден двадесет и втори:
Индивидите сами доразвиват даденото им от нас. Откриха атома и правят оръжия на негова основа. Честно казано, започвам да се плаша. Изглежда, че нашите „опитни мишлета" имат нещо като разум. За да разберем със сигурност, използвахме смаляваща технология и изпратихме един от нашите агенти на макет №3.
Ден двадесет и трети:
Забравихме за разликата във времето между нашия свят и макет №3. Агентът ни е загинал, но намерихме записките му. Ето ги:
„ Прекрасен пролетен ден. Вървя вече три часа и навсякъде виждам усмихнати и щастливи индивиди. Усмелих се да заговоря един от тях. Говрят език близък до нашия. Той ми каза, че се казва Питър. Невероятно! Явно индивидите, които се наричат хора, са открили себе си, собствената си личност. Просто удивително!
Вeче една година съм тук и подозренията ни се потвърдиха. Хората са твърде напреднали. Нарекли са макет №3 Земя, а освен това са дали имена и на останалите осем макета. Как ли са разбрали за тях? Технологиите им се развиват невероятно бързо, но не ги използват само за оръжие. Почвам да свиквам тук. Хората се всъщност доста прятни.
Не съм писал вече 20 години. Открихме космическата технология. Посетихме луната - нашият естествен спътник. Готвим се и за кацане на Мaрс - макет № 4. Невероятно е! Задават се въпроси за произхода на Вселената. Чудя се дали експериментът не се е разширил? Как иначе ще знаят толкова много за Вселената. Колкото до мен, не искам да напускам Земята. Създадох си семейство. Имам две деца(както ние ги наричаме). Във вашия случай две индивидчета - по едно от двата пола.
Болен съм. Мисля, че днес е последният ден от живота ми. Вече съм на 80 години. Имам внуци. Не съжалявам за времето си тук. Разкрих на света истината за експериманта, но те не ми повярваха. Препоръчвам срещу Земята да не се вземат никакви мерки."
Ден тридесети:
Решихме да прекратим експеримента. Индивидите започнаха да разрушават изолираната среда и да навлизат в истинската Вселена.
Ден тридесет и първи:
Макет № 3 е разрушен. Твърде късно. Индивидите се евакуираха в нашата среда. Вече не се експеримент, а наши съседи. Заселиха се на недалечна от нашата звезда. Технологиите им са по - напреднали от нашите. Ще се опитаме да сключим съюз с тях.
Ден тридесет и втори:
Хората започнаха собствен експеримент. Създават нов вид. Като техни съюзници ги предупредихме за изхода, но те не искат де ни чуят. Опасявам се, че всичко започва отначало.
Ден тридесет и втори: край на експеримента.