 |  (нещо като пътепис ама не съвсем)
когато се връщаш в даден град за да поработиш
ти се струва
че той ти принадлежи единствено на теб
в този смисъл
всяко завръщане е усмивка
и разглеждаш това
което се е променило
от последният споделен миг
може би само по-старите градове
се изменят по-бавно
и се завръщаш в тях като към забравен дух
защото всяко занятие тук
е духът на мястото
и се замислям
за местоположението на всяка дума и сграда
в пространството
и нейното предназначение
още си спомних за Балчик
как се свърза с разказите на Мирча Елиаде
съвсем неочаквано
за Памуковия Истанбул
и за Виановия Сен-Жермен дьо Пре
а на входа ни чака по една
Девета на порта
или Триумфална арка
и ми се иска да те попитам
можеш ли да организираш пространството
или то те поглъща в себе си
после отминаваш неволно даден просяк
хвърляш монета в шапката му
и се усмихваш
утре ще има друга реалност
друга страница
приятно четене
Публикувано от hixxtam на 17.11.2005 @ 17:06:58
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "градът като книга" | Вход | 3 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: градът като книга
от 6arka на 17.11.2005 @ 18:13:49
(Профил | Изпрати бележка) | сега правя един превод, ето ти нещо за размисъл
М.Каневска. Семиотичното значение на огледалното отражение в някои възгледи на Умберто Еко и Владимир Набоков.
Символната ценност на огледалното отражение произхожда от разбирането, че между хората и техните отражения съществува магическа връзка, че огледалото е способно да задържа душата или жизнената сила на човека. Огледалото с неговата способност да отразява формалната реалност на видимото от древността се е възприемало като символ на въображението или съзнанието, като отражение на вселената, като средство за самосъзерцание. В европейската традиция огледалата се съотнасят с повърхостта на водата, с огледалните свойства на водната повърхност: подобно на водата, те представляват различна от земята стихия, откриваща врати към различни светове. Хилядолетия се е приемало, че огледалата имат амбивалентна природа. Повърхността на огледалото продуцира и репродуцира образи и в някакъв смисъл ги поглъща и задържа. Във фолклора огледалата често се натоварват с вълшебни свойства, например с възможността да оживяват покойници, да показват отсъстващото или да превръщат уродливото в хармонично. Тъй здраво изградените позиции в културата не съумяха да не окажат влияние върху статуса на огледалото като знак. По този начин върху семиотиката на огледалата и отражението бяха посветени множество научни трудове. ...
Затова според мен преводът е също отражение, превеждайки ние са потапяме в същността на означаваното и се докосваме до идеите на автора.....
Поздрави :)
|
]
Re: градът като книга
от orange_juice на 17.11.2005 @ 23:15:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.spoetry.net | интересно...това е така, но има много преводачи, които обичат свободните преводи и влагат много от самите себе си..не знам дали всъщност това е правилно, още не съм го открила за себе си))
а аз просто четох една книга, към която ме отнесе твоето писание по-горе. за това как човек се чувства в непознат град. и колко е странно да няма наоколо дори един човек, който да не знае какви панталони си носил като малък. а градовете, те са нехайни егоисти:) |
]
Re: градът като книга
от 6arka на 18.11.2005 @ 09:08:29
(Профил | Изпрати бележка) | виж тук:
---------------------
смирение
той отвори книгата
и видя многомерен лабиринт
в него времето бе вертикално
а същността на понятията хоризонтални
след този ден
той постоянно се връщаше към нея
бе я прочел поне сто пъти
но не можеше да проникне във вътрешността й
ключовете не подхождаха
нивата в лабиринта бяха
изградени от естествени прегради
за да премине на следващо ниво
трябваше да намери
подходящото място в текста и да произнесе съотвената ключова дума в
концентрирано състояние
бе му приятно
да се разхожда там
и го правеше с всякакъв вид речници
книгата го бе избрала
и колкото и да искаше
да вкара приятели в лабиринта
си оставаше единственният й читател
книгата ги гонеше
сякаш бе жива
а подбираше онези от тях
тъй както се избират
жертви
противници или последователи
бе с нова кожа
проявление на духа
даващо му превъзходство
оставаше само да узнае ключовата дума
и да се въздържа
да я прилага нахалост
------------------------------
1.
в първия случай градът е проекция на книгата, във втория книгата е проекция на времево-пространствен континиум, който включва и града като материална субстанция...
2.
ако приемем, че и градът и съзнанието имат енергийна субстанция, която е независима от материята е нормално да приемем схващането, че градът е не само егоист, но може и да погълне определено съзнание
3.
деветте порти или седемте врати
4.
ключовата дума?
|
]
Re: градът като книга
от eola на 17.11.2005 @ 20:36:01
(Профил | Изпрати бележка) | всеки си има своя град в града, своята реалност... и страница... :)
Поздрави:) |
Re: градът като книга
от 6arka на 18.11.2005 @ 09:16:20
(Профил | Изпрати бележка) | | а всеки град е съставен от обитателите му :) |
]
Re: градът като книга
от pype6 на 17.11.2005 @ 20:45:52
(Профил | Изпрати бележка) | Дали предпочитаме широките бляскави булеварди, в които има крясък, но не и загадка или задните изплъзващи се като мисъл или привидение улички?
Стъпките ни правят свой собствен прочит според вътрешната ни нагласа, ние можем само да ги последваме.
Интересен текст.
:)
|
Re: градът като книга
от 6arka на 18.11.2005 @ 09:14:20
(Профил | Изпрати бележка) | когато се връщаш в един град
ти се струва
че той принадлежи единствено на теб
а всяко завръщане е усмивка
и ти разглеждаш всичко
което се е променило от последния път
по-старите градове
се изменят съвсем по-бавно
в тях се завръщаш като към забравен дух
защото всяко занятие тук
е въплъщение на духа на мястото
подчертавам в мисълта си местоположението
на всяка дума и сграда в пространството
и нейното предназначение
сега си за Балчик
как се свърза с разказите на Мирча Елиаде
съвсем неочаквано
за Памуковия Истанбул
и за Виановия Сен-Жермен дьо Пре
а на входа ни чака по една Девета порта
или Триумфална арка
и ми се иска да те попитам
можеш ли да организираш пространството
или то те поглъща в себе си
после отминаваш неволно някой просяк
хвърляш монета в шапката му
и се усмихваш
утре ще има друга реалност
друга страница
приятно четене
________________
тук можеш още да променяш :) |
]
Re: градът като книга
от pype6 на 18.11.2005 @ 14:31:51
(Профил | Изпрати бележка) | когато се връщаш в един град
ти се струва
че той принадлежи единствено на теб
а всяко завръщане е усмивка
и ти разглеждаш всичко
което се е променило от последния път
по-старите градове
се изменят съвсем бавно
в тях се завръщаш като към забравен дух
защото всяко занятие тук
е въплъщение на духа на мястото
подчертаваШ в мисълта си местоположението
на всяка дума и сграда в пространството
и нейното предназначение
СЕЩАШ СЕ НАПРИМЕР за Балчик
как се свърза с разказите на Мирча Елиаде
съвсем неочаквано
за Памуковия Истанбул
и за Виановия Сен-Жермен дьо Пре
а на входа те чака по една Девета порта
или Триумфална арка
и ТИ се иска да РАЗБЕРЕШ
можеш ли да организираш пространството
или то те поглъща в себе си
после отминаваш неволно някой просяк
хвърляш монета в шапката му
и се усмихваш
утре ще има друга реалност
друга страница
приятно четене
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 993
ХуЛитери: 2
Всичко: 995
Онлайн сега:
