Не зная вече улица, която има изход
не зная вече улица
ела, помогни ми
вече не зная
какво ще ме връхлети
тази нощ
Не зная вече кое е утро и
вечер
толкова съм сам
о Господи
и никой не пие от страданието ми
никой не присяда до леглото ми
да отнеме моите терзания
да ме изпрати в облаците
и зелените реки
които бързат към морето
Господи
Боже мой
оставен съм на птиците
на ударите на часовника който
ранява душата ми до пръсване
и изгаря месото ми
о Господи думите ми са тъмнина
нощта която убива моите риби
под вятъра
и планините от черна мъка
о Господи вслушай се в молбите ми
о чуй ме
не желая вече да понасям сам
слабостта и този свят
помогни ми
аз съм мъртъв
и като ябълка се търкулвам
към долината
и трябва да се задуша
под дърветата на зимата
о Господи не зная вече
накъде води моят път
не зная вече кое е добро и зло
в полята
Господи Боже мой в крайниците си
съм слаб и беден
думите ми изгарят в тъгата
по теб.






