Salut, Приятелче :)
От векове не си ми писал. А и аз...
И за какво ли да си пишем...
И времето, и разстоянията -
всичко ни разделя... Освен...
Обичам те!
Не съумявам да спестя
ненужното разголване на странната метаморфоза
Да, нещо промени се в структурата. Неусетно
Раздвижиха се пластове, изпляка и изплува
И щракна в тъмното, във някакво мазе
отдавна оръждавен катинар. Без ключ
Видях те!
- Ти, какво? Оле?!?
Е, не...
Не литнаха сапунени мехури:
Висок, без очила. И никога сандален!
("Изжабване" на "голи охлюви"? Jamais!) :D
Така и не разбрах
дали във погледа нахален
или във онзи - детски изненадания
се удавих
Краката винаги те водеха в съмнения
Понякога мълчах, понякога - говорех
"Не са потребни някои откровения..." -
това бе мътното ти отражение,
когато бях горчива, докато те милвах
А друг път - те спасявах. Да,
бе хладно и неустоимо изкушение
да те спася за миг, споделящо мълчаща,
да съм макар и маргинално утешение
на страницата, по която дращеше
със страх и неумение
..."история"...
Дори ми беше смешно. Да, понякога
И всички мелодрамни изпълнения,
и моят смях, и после
неозаптената и непонятна нежност,
която ме обземаше...
Ме престроиха. В Присмехулка
Приемаща. И ласкава.
И временна
Нали след месец-два си тръгвам...
Дали досещаше се че и Присмехулките
във Нощите
със трескавост на невестулки
сърцата си дерат
и ровят до отлепяне
на ноктите
и гълтат сълзите, защото
нямат, никак нямат
шибаното време
да се разберат?
Дали си се досетил...
или уплаши се от своите си Нощи?
Или от Дните като онзи,
във който в езерото,
заедно със патиците, плуваха
невярващите ни целувки,
а ние се отричахме
от Нея...
И... се целувахме
И после - яхнали познати,
но и нови миризми -
на кестен, на жасмин и на липа
отново тичахме
попили лудото усещане...
от порива на
от поривите на дъжда
От поривите на дъжда...
От тях ли се уплаши?
Така си крехък
Затова ли те приех?
Или защото си различен,
но и разбираем?
И този странният,
и лудият копнеж
дали успя и тебе да омае?
Различен си
Обичан си
Дали успя да осъзнаеш...
Колко
те Обичам
Лека нощ