автор: bogest

/Не си падам по студа/
Ръми

И зимата започва влажно
Като сълзи на вещица се сипят по асфалта
Липите още малко и ще се ръждясат
Кучето с дългата козина е просто топка кал
А черно-бялата писана на оградата отсреща
Е свила стар гръбнак и чака търпеливо

И аз ли чакам търпеливо

Да се появиш пак
Да се стопли стаята ми от розовината ти гореща
За нищо повече да не ми става жал
Лебедовите ята най-сетне да мирясат
Да отнесат погрешни поздрави на Малта
И да не остане нищо важно

Сами

Ехото в скалите е протяжно
Като ретина на невестулка разлиства се кобалта
Мъховете пазят корени да не мухлясат
Старецът с гъдулката подпрял се и заспал
Сънува сигурно най-романтичната си среща
Очи и ухания се стрелват в мрака диво

Кое ли в зимата се вижда живо

Искри от пламъка разпиляват се продажно
Разцепва се от вълнения на думите базалта
Ръце, гърди, талии и устни се напасват
Мустак на котарак лъщи като пиедестал на бал
Излива се кръвта, но няма цел зловеща
Като сълзи на вещица, потта тече ръмливо

Гърми