автор: jel

В камъните край градежа
змията срещна таралежа.
Първо се уплаши тя
а после пък разсъди
Ще го мине ей така
просто с гъди,гъди.
"Защо е нужна таз война
кажи ми таралежо?
Усмивка давам,ето на.
Честна съм младежо.
Не ще те хапя вече аз,
ти не ще ме дъвчиш.
Приятели от този час.
Не да ми се дръвчиш.
Окълцай своите бодли,
че от тях така боли ме.
Друга вече знай съм аз.
Хайде целуни ме!"
Разнежи ежа таз лъжа
докосна я с устица.
Отровен зъб змията впи -
това е изводът-дечица.