автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?


(Продължение)


В света на човешката деградация


-Мо, темата за деградацията е нова за художествената литература и се поднася във формите на естетизацията. Искам да разговаряме по този въпрос като тръгна от позитивната тенденция на днешния свят, за да можем да откроим по-добре темата на нашия разговор. Предлагам ти следння поетичен текст - казва Джиги и ми прочита следното:

1.

В днешния световен кръговрат
става истински обрат -
всеки може да е бог,
щом превръща тоз чертог
в своя сила - позитивна,
утвърждавана като градивна.
И тогаз човекът млад,
в битка със съвременния ад
чрез понесения в душата плам
няма да остане сам,
а ще претворява идеал,
за когото би отдал
цялата си младост,
носеща чрез трудностите радост.


-Очертаваш интересен процес, Джиги - казвам сериозно.-Животът винаги е бил труден, но възможността да се превъзмогват трудностите го прави нормален. Лишаването на човека от собственост прави живота невъзможен. За такава трудност става въпрос в текста, който ти предлагам:

2.

Човекът днеска е принуден
живот да води труден
и справедливо чуждото охолство
поражда повсеместно недоволство.
Затуй пред тоз народ измъчен
преставам да съм кабинетен учен,
а соча, че в живота ни застоен
борбата е единствен път достоен.
Пред мен са фактите подробни
за хора чрез мълчание скромни,
които като изучавам
за развитие негативно научавам,
достигайки подмолите стаени -
убежище за души, осакатени.


-Добре, Мо! - отвръща Джиги.-Чрез моя отговор на твоя текст, правя опит да свържа процеси на цялостта с моите преживявания и така да покажа екзистенциалното като глобално, което съм научила от твоите текстове:


3.

Животът се превръна в загадка,
която се представя като сладка,
а бушува в криза преужасна,
с цел в отвъдното - прекрасна.
Решиш ли да я разгадаеш
и истината да познаеш,
ще срещнеш сила ти такава,
която страх в душата всява
и стига даже твойто ложе
по начин, с който може
да впримчи любещо сърце,
да вкопчи, търсещи ръце
и виждаш: корист броди по Земята
във формата ужасна на бедата.


-Да! Користта е източник на злото и е един от неговите полюси. В тази връзка, ще добавя следното - казвам аз и прочитам следния текст:

4.

Користта в обществото тържествува -
тя се утвърждава и пирува,
а за всичко миналото е виновно:
то мълчи и гледа ни тъжовно.
Глобализмът с оръжие дрънка
и лъжи безкрайни дрънка,
а с демократите не се говори,
камо ли пък нещо да се спори,
че преследват те далечни цели
и от ного работа са онемели…
Демокрацията с мечта оприличават
и границата с миналото заличават,
но задачата на всички е да траят
и хората това отдавна знаят.


-Единният свят е реалност, която предполага друга нагласа, мотивация и участие във възпроизводството на цялостта - казвам аз.-Когато стоиш в изолация, процесите се израждат до конфликтуване и интриги. Ето как съм показал това:

5.

Мечтата за единен свят
има вече своя цвят,
който политиката забради,
за да скрие действията злоради.
Процесите тъкат се днес прикрито,
проблемно е и словото открито,
а задкулисните игри са праг
за разпознаване на враг.
Това разказва бай Евстати,
цитирайки служебни атестати
и мисли, че с тази реч
е стигнал доста надалеч,
но с евтините клюки
на баламите хвърля куки.


-И аз ще очертая един щрих от съвременната ситуация, която познавам - казва Джиги и ми прочита следния текст:

6.

Ситуацията не е узряла,
защото малко е кипяла
и новото се ражда с мъка,
а старото не е готово за ръзлъка.

За развитие щом мечтаеш,
ще запчнеш да се каеш,
че наместо път достоен, нов
се натъкваш на процес на Не-любов.

А ако си набеден за стар,
неугоден за сегашния ни господар,
влизаш в онзи кръговрат,
в който хора като тебе мрат.

Този щрих в играта,
специфичен за бедата,
влива в живота мерзост -
източник на твойта дързост.


-Добре си го казала! - отвръщам аз с разбиране.-Това ме кара да обърна поглед към причините за деструктивните процеси, което съм направил чрез следните два текста:


7.

Днес съдбата наша
вдига тост с горчива чаша:
"Направете - казва - мили
новите световни сили!"
А процесът общ е неуспешен
и урокът спешен,
вместо към успехи,
апелира за утехи -
хората не са стопани
и очакват някой да ги храни,
но няма кой това да стори,
а лъжите са опори
на продължил дълго пост,
канещ нуждата за гост.


8.

Отвън храна ни носят
и мнозина с притеснение просят,
защото нужди ги терзаят,
не знаейки какво да правят…
Крадците даже
съдът не може да накаже,
защото в Новото ни време
законодателят преимно дреме,
а ние, в нуждата събрани,
живееме обрани.
Този извод си направихме отдавна,
но проблемът не отпадна,
че затъваме в грях
с име просто - страх.


-На пръв поглед процесът, който описваш сякаш касае вече отминали години, но изхранването на населението, във връзка и с безработицата и с ниските аплати си остава реален и затова те подкрепям със следния текст:

9.

Днес виждам моята страна,
потънала в нужда за храна,
а, както знаем,
проблема не решава заем
и привидно няма глад,
но той обгръща всеки град,
подобно нощ беззвездна,
в която мисълта потъва в бездна,
достигайки до онзи миг,
в който тя надава вик -
крещи за своите чеда,
изпаднали в беда
и вместо да си весел разказвач,
дочуваш безутешен плач.

-И още нещо! - казва Джиги и прочита следното:


10.

Днешната житейска сцена,
станала гладиаторска арена,
я превръща в спекулация историкът,
сочещ, че старикът
заслужава днешната забрава,
но пък тя и млади обладава.
Той над миналото сипе сажди
и така прикрива нови жажди
на днешни старци беловласи,
но идеологът, плюл в съвестта си,
не казва нищичко за тях
и затова събужда тъжен смях,
че натрапената деградация постепенно
утвърждава като нещо най-обикновено.


-Позицията ти е по конкретен повод, но е и обобщаваща, на което аз искам да направя един извод - казвам аз и й прочитам следното:

11.

Не може да започне демокрация,
щом господства деградация,
като трескав глад за радост,
жертващ и дъха на младост.
Щом това сега го завещаем,
можеме успешно да вещаем,
че след време тези пипала
към ада ще направят стъпала
с преддверие злокобно,
имащо звучение надгробно:
"Моят глас е приглушен,
но човека прави съкрушен
в ситуации куриозни
с последствия най-куриозни".

-Обобщението ти е смразяващо - казва Джиги.-Опитвам се да те разбера и да видя нещата от твоя гледна точка по следния начин:


12.

Въздиша днеска старостта
по спомени от младостта
и казва, че сегашният човек
живее в ужасен век,
а животът е противоречив,
в това число - чорчив,
с тенденции мощни -
ту дневни, ту пък нощни…
Затова изрично тука казвам:
живота прагматичен аз показвам,
а той, в свойта цялост,
цъфти във формата на младост,
която е устойчива, игрива,
но границата й е колеблива.

-Казваш важни неща, срещу които не мога да възразя, но искам да наравя едно обобщение, кето да прозвучи като завет между хората за премахване на страха от живота им:

13.

Животът днес е осквернен
чрез тиражирания страх,
поднасян като най-обикновен,
с което става грях.
Каква е тази нужда,
която, като сила чужда,
изгражда собствен дух,
формиращ индивида глух?
Щом нямате покой и мира,
тревогата в сърцата ви прозира
и, вместо да струи светлик,
човекът днешен няма лик.
Заветът сила е могъща -
човекът в бог превръща.

-Във връзка със сферата, която анализираме и аз ще направя едно обобщение в следния вид:

14.

Съвременният свят е малък
и става все по-жалък,
защото користта сега
изправя по-решително снага,
а животът обяснение ни дължи
за трупащите се лъжи,
че туй, което става
възможности не дава
човек да е спокоен
в света ни непристоен,
в който всички притеснения
се подменят с обяснения,
а ставащият по света пердах
се смесва с рекламен смях.

-Знаеш ли, Джиги? Американецът Бейли подел инициатива да подтиква хората да пишат и да се срещат и вече има повече от 40 000 последователи. Това, което правим с теб е от такъв вид, не намираш ли?
-Да, Мо! И ние сме в такъв процес, който събира хората и по необходимост ще възникне и организирано действие, за което ти говориш - отвръща Джиги.
(Следва)