автор: rajsun

Денят отново ме измами.
Отиде си без мен.

В очите ми се прецеди,
избяга, взе си всичко видимо,
с което двамата играхме.

Оставил ми е само думите.
Камбанки!
И опипом си ги намирам,
и в тъмното си ги редя.
По звъна.

Ще ги раздрънкам до ушите си,
да си припомня насаме,
с какво съм си играл.

Лек ден, приятелю, лек сън.
И слушай, слушай тишината, слушай!
Не чуваш ли понякога камбанки?