автор: jel

Държавата ти бърка в джоба,
във джоба и пък бъркаш ти.
И от зори до късна доба
топката се тъй върти.
И все сме бедни,недояли,
не кат другите страни.
И се лъжем ни лук яли
и плачем щом ни друг рани.
И плачем като ни откажат
да ни приемат в Евродом,
щом се някой подиграва
във очите ни е гном.
А трябва,тъй да си обърнем
очите си,навътре в нас
и да започнеме промяна,
промяната от този час.
И Бог да бъде ни Водител.
Стандартът Негов- наш живот.
Тогава никакъв вредител
не ще повреди тоз имот.
Ще има мир,ще има радост,
и слънце в нашите очи.
Народът ни ще бъде в младост
и няма вече да мълчи.