автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?

(Продължение)


Борбата срещу идеологията


-Борбата срещу идеологията може да разчита на успех, когато се води срещу причините, които я пораждат - обръща се към мен Джиги.
-В този смисъл, отмирането на идеологията е исторически процес - отвръщам аз.
-А конкретно? - пита тя.
-В този смисъл сме в сферата на конкретния сблъсък с идеолозите, които се характеризират с неспособността си да гледат открито и честно на нещата, а това е основа, на която разцъфтява фанатичната вяра - отвръщам аз.
-Фанатизмът е присъщ на всяка идеология - добавя Джиги.
-Деформираната субективност е благоприятна почва за превратното възприемане на действителността. И превратното осмисляне на живота се утвърждава като единствено правилното - казвам аз.
-Но и обратното е в сила - отвръща Джиги.- Превратното възприемане на действителността е показател за деформирана сетивност.
-Непознаването на природата на протичащите процеси е своеобразно превратно възприемане на действителността и предпоставка за деформиране на сетивата - казвам аз многозначително.
-Какво имаш предвид, Мо? - пита настоятелно Джиги.
-Сферата, в която работим за създаване на новата художествена литература - отвръщам аз.
-Ти работиш на широк фронт за утвърждаването на философията на прагматизма, разбиран като хуманен екзистенциализъм и на тази основа, прокарваш пътеки към художествената литература като създаваш широка зона от контакти, които не са безпроблемни - казва Джиги, фиксирайки едно реално сътояние. - Какво ти е нужно?
-Опонент! - казвам кратно.-Ти си такъв. Напоследът няколко човека дават заявка, но не могат да се задържат като такива.
-Ти подаваш ръка на Калина да вървите заедно в смехотворчеството като, в същото време, издигаш и определна концептуалност за творенето на смеха. Какво би искал да й кажеш сега? - пита Джиги.
-Това изразявам чрез следния текст - отвръщам аз.-Слушай!


1.

Хайде да се почваме Калино,
с изпитано в общуването уважение:
-Секретар! Поднеси ни отлежало вино,
за да придобием настроение!
Заедно с теб ще правя смях,
щом открием нещичко куриозно
и ще те предпазвам аз от грях,
че смехът поприще е сериозно,
но те моля настоятелно -
жизнен смях ще ни отива,
щом го правим съдържателно,
за да може и читателите да опива.
С теб сме в различие словесно,
но сърцата ни са пълни с любов -
няма да допуснем поведение нахално
и затуй с теб да споря съм готов.
Оцених те и като жена,
не допускаща в сърцето злоба -
в писането - виждам, си добра,
некоректностите ще облагам с глоба.
Но общуване чрез смехории
се постига с точна мяра,
щом отхвърлим щуротии
в позиция и критична, но и цяла.



-Чрез този текст ти отново правиш опит за започване на сътрудничество, което разглеждаш като механизъм на творческия процес - казва Джиги.
-Веднага се вижда, че е така - отвръщам кратко.
-Идеолозите са индивиди, приближени на управляващите …
-Да, това са специалистите, които са се поставили в услуга да показват черното като бяло и за това усилие получават съответното възнаграждение - обяснявам аз.
-Но какъв специалист може да бъде човек с деформирана индивидуалност? - казва с нескрито възмущение Джиги.
-О, да! - отвръщам бързо.-Деформирането на индивидуалността на тези, които се подготвят за идеолози е първата задача на съответните институции…
-Но това, което казваш се отнася за тоталитарния период, нали? - пита Джиги.
-Това е една от причините да нямаме сплотена интелигенция - отвръщам аз.-Но същото нещо днес се прави по други начини - чрез парите и чрез новите цензорни ограничения, които са преди всичко икономически.
-Деформираната субективност на идеолога е своеобразен източник на разложение и воня…
-И какво е това своеобразие? - прекъсва ме Джиги.
-Става въпрос за хора, които имат реално творчески потенциал, но го използват апологетично на съществуващото положение, а творецът, именно защото е такъв, възпроизвежда критично действителността - казвам аз категорично.
-Но това означава, че голяма част от творците стоят несъзнателно на идеологически позиции? - казва Джиги.
-Да! - отвръщам кратко.-И една от широко разпространените форми на идеологията днес е естетизирането на негативностите и сред тях, на първо място - насилието.
-Идеологията и истината са несъвместими. В устата на идеолога лъжата се преръща в "истина", подменяща действителните ценности с илюзорни - казва Джиги.
-Голямата част от поетите, макар и несъзнателно, стоят на идеологически позиции,
чрез едностранчивото разкрасяване на описваните процеси - допълвам аз.
-Но ако поетите или повечето от тях стоят несъзнателно на идеологиечски позиции, то философите са по-тежък случай, защото стоят на същите позиции съзнателно -
казва язвително Джиги. -Те умеят тактично да мълчат, да са саркастични като израз на някакъв протест, но са неудържими в борбата за научни степени и звания, превърнали се в съдържание на живота им.
-Тази картина ми е много добре позната - отвръщам аз.
-Предпоставките за възникването, развитието и отмирането на всяка идеология са социални - продължава Джиги.
-Вписването на страната ни в общоформационния процес днес е мощен стимул за мобилизиране на нацията, а на практика действията на държавата стимулират нов тип летаргично чакане, свързано със срок, определен за влизането ни в Европийския Съюз - казвам малко тъжно аз.
-Диапазонът, в който разглеждаме въпроса е твърде широк, но главното си остава усилието ти по утвърждаването на философията като основа на новата художествена литература - казва Джиги с насърчителни нотки в гласа.-Но от публикациите ти не проличава вътрешното напрежение в нашите отношения, защото не ги показваш, а такива има. Защо не направиш една илюстрация на казаното като започнеш с това?
-Предложението ти е уместно, а е и интересно - отвръщам аз и се подготвям да й прочета няколко текста.


2.

Перото ми подрежда философски знания,
градейки упорита с тях наука,
в борба и с поетична мания,
която се развихря смело тука.
С ритъм, станал ми присъщ,
от бликащото в сърцето вдъхновение,
аз тярся онзи миг могъщ,
чрез който коригирам притеснение,
когато с мълчание делото ми оценяваш,
показвайки, че то е неуспешно
и как ли ще го одобряваш,
щом в твоите оче изглежда смешно.
Усилия влагам в писането много,
но чак сърцето леденее,
защото ме осъждаш строго
и този хлад перото ми владее.



3.

От всичко май е най-проклета,
изпъчващата се в посредственост несрета,
която средствата различни ще намери,
от нея всеки в ужас да трепери
и пъклените й прояви да проклина,
защото прави ги от не една година,
така че българското племе, страдало невинно,
да преживява пак статуквото противно,
в което, с поглед към всемира,
опитва се утеха в Господ да намира,
но чувства, че витрината парадна,
прикрива нова злоба безпощадна,
че в ближния откриваш враг,
в преструвката, че ти е драг,
защото тя разкрива поведение на предател,
с позиция на коварен нападател.
Затуй в житейския поток безкраен
оставаме без идеал висок и траен,
но всички ни държи в плен
и здрачина се стеле в новия ни ден.


4.

В бог човек се удвоява,
виждайки загубената своя същност
и чрез таз химера се надява
да му стане пак присъщност.
Щом процесът е добре обмислен,
в живот нормален, смислен,
вярата му има съдържание,
водещо по път на изпитание
да развива своята божествена природа,
помнейки предците от народа.
И тогаз във време исторично
няма да допуснем положението трагично
учените да се правят на наивни
с религиозни тези - все противни.
Вярата е стълб на интелекта
и предмет на всяка секта,
а за нея нямаме наука,
даваща ни нужната поука
как в единство с разум, с воля
и с добрата дума:"Моля!"
се достига всяка мяра,
изградена и от вяра.


5.

Обстоятелсвата на жинота са трагични,
защото правят хората частични,
стремящи се единствено и само към пари,
с което обществото от проблеми ври.
Човеците взаимно се избиват
и с мъката света обвиват,
наместо населението да регулират -
чрез собственост разтежа да възпират.
А трябва всички да работят
и упорито да се готвят
за живот природосъобразен,
а не по образ безобразен
на днешните охолни класи
и безимотни старци беловласи.
Затуй твърдя, че глупостта - проблем глобален,
твори субект нехает и брутален -
животът на смъртта, цъфтящ в обществото
и деформиращ на човека естеството
и затова човек с човека не е близък,
а в изолация съществува като низък.


6.

Държавата не изразява общи интереси,
щом процеса цялостен руши
и с данъци единствено се меси
без народа си да утеши.
Тези обстоятелства пораждат банди,
изразяващи особени процеси,
на които гледам като "анти -…"
впримчващи ни в абцеси,
имащи проява в насилие,
сеещо страха ни ежедневно,
но положението дали е
с нещо, някому потребно?
Обществото не намира път
за развитие повсеместно,
но създава на бандита кът
за добруване уместно
по законите на общия компромис,
правен винаги с парите
и с някоя послушна "О, Мис!"
овладяла на живота добрините.


7.

Има днес процес опасен, вреден -
да показва нашенецът, че е беден,
а не вижда ужаса на срамотата,
че така застла се път към нищетата.
Българинът е в остри нужди -
роб покорен в интереси чужди,
що му носят само притеснения,
свързани с безброй лишения,
но в живота има кулминация,
от която почва деградация,
че остана безимотен,
а това го прави неграмотен.
Нищетата непрекъснат се ражда
и започва много да досажда,
правейки човека индивид случаен,
усвояващ роля на велик, нехаен,
който без задръжки претендира,
но не ще да се организира
и живее си безгрижно и удобно,
казвайки, че битието му е кобно.


8.

Положението у нас е уникално -
кризата ни връхлетя тотално,
но не правим нужните усилия,
за да спрем безбройните насилия,
а реално българинът бедства,
но с това се той приветства,
а не иска да се интегрира,
с което изход да намира
от условията, натрапвани му - тежки,
носещи му мъки нечовешки.
Пропагандата безочливо твърди:"Парите
са единствена основа на бедите!"
а управникът развитието ни спира,
за което средства не подбира.
Вместо да изгражда обществото
като инструмент, развиващ естеството,
той мизерията ни регулира
и за всичко оправдания намира,
а в развихрящия се световен кръговрат
нека сънародниците му спокойно мрат!


9.

Вярно, че сега светът е нов,
но това е отговор готов,
за натрупващи се хиляди проблеми,
сред които доста са големи.
Много българи се в изгание
и това за тях е наказание,
а за обществото ни е жалко,
че не прави даже малко
да не бъде гражданинът му принуден
да живее в чужбината прокуден.
Смесват се процесите различни -
има тук и много лични,
но не трябва да се крие,
а проблемът истински да ес разкрие,
че постигаш на развитието венец,
щом решиш да бъдеш бежанец.
Липсва му на българина обществото
като инструмент, развиващ естеството
тук - в собствената му родина,
ставаща за чужденците истинска градина.


10.

Има вече българи имотни
на основата на своя труд,
но родиха се и безработни,
виждащи в работещия луд.
Таз прослойка от безделници
не изпитва даже срам
и в чисти понеделници
неизменно си остава там-
в кръчми, механи и заведения,
утвърждаващи живота сладък
сред цигарен дим и привидения,
сочещи обществения ни упадък.
Тези хора стават зорлем мързеливи
с натрапения им животец празен,
за да сетят тръпки похотливи,
от които и светът им е омразен.
Щом рекат да правят нещо,
сблъскват се с новите си нрави
и с разбиране прецизно, вещо
пазят своите сърца корави.


11.

Безхарактерният е човек особен,
минал в списъка на мъртъвците,
затова че той не е способен
да развива структурите на светците -
с воля, с азум и с чувства
да посстига свойта цялост,
че на святост сатова изкуства,
отстояващи дарената прриродна младост.
В сучая въпросът е изричен:
"В кой момент на житието
стигаш и до праг циничен,
разрушаващ цялостта на битието?"
Тука трябва да се види,
докъде са стигнали нещата
и тогаз ще се предвиди
можем ли да се преборим с бедата.
Лесно се характер разрушава
с нехайно поведение,
но не може да се утешава,
щом е станал привидение.

-Мо, дали няма да е по-добре да влезем в поетичен диалог в по-нататъшното ни изложение? - казва Джиги, а аз разбирам позитивната критика, която прави във връзка със сегашния начин на излагане на проблематиката.
-Съгласен съм да опитаме - казвам с разбиране.
(Следва)