автор: usmivka

Тежест ужасна в петък ме налегна,
За помощ ръка към кого ли да протегна,
изведнъж звани без повод мойта майка,
и питаме какво става, ейй к'ва е знайка!
Казвам й проблем в работата,
ужасен пропуск в сделчицата!
А тя-идвай си и всичко ще е наред,
и добавя- стискам палци за късмет!
А при мен нещата съвсем са се спекли
на шефчето виковете в офиса са утекли,
трудничко при мене е уви, ама карай да върви!
Хич не мисля да умувам при мама ще щурмувам!
И рано в събота сутринта, хванахме експреса към дома...
Там според уговорката оставих децата,
да дивеят за ваканцийката,
те веднага дружината откриха,
и давай към улицата се устремиха!
Дори и кученца малки си вземаха, та пълна е тайфата!
Сестра ми беше с малкия ми племеник,
на баба си превръщат го в пленник,
че тръгва тя на работа сега, а той се мъчи да прохожда,
ще има счупени глави, ще има карай да върви,
ще има карвящи колена, ще има и твоята майчица...
Девойките ми го разхождат,
и в пакостите си него там онождат!
А майка ми се прави на опасна бабичка напета,
същинска крепост, от внучетата си е веч превзета!
Татко за риба тая седмица такъмите гласи,
цяла върволица с внучета към язовирчето върви
дали ще хване рибка някаква незная,
но с всичките внучета да се прибере трябва той накрая!
Хе хе...Разбираш ти сам дори,
че работата е доста фифти..
кой ще слуша и кой ще дивей,
туй още не се знай, затуй си трай!
Пък мен лекуваха от лошо настроение,
родителите ми имат за мен това умение!
нежна дума от мойто мило майче ...
татко упъва ушите пък кат на зайче...
След това решиха като поущрение,
да поглезят мойто настроение,
мамичка заведе ме на фризьор
дали истински или някакъв аматьор,
Но постригана съм късичко така,
че смятай останах без коса...ха ха
а после на шезлонга мама лягай вика
опря до него една мутика
припърли ме слънцето, така
та хванах агро-тена здравичката
и масажче имаше за гърбенцето
покарах даже колеленцето,
фитнес здрав вилня над мене,
селото е... дявол да го вземе!
Педикюр рачичките видяха,
и ускубани краката ми трептяха...ха ха
Как да не ми мине калпавото настроение,
ха кажи и твойто мнение!?
О и да разкажа забравих сега,
как се чудех от там до софия как да се прибера!

Слушай по нататъка...::::::
Реших следобед в чудна дрямка,
късния експрес да го прихвана като сламка
обаче за късмет имало ново разписание
за мен това е изненадващо знание,
та отивам до гарата в близкия град,
и се оказва представи си, няма влак!
Какво да правя, чудя се, не зная..
да стоя на перона в Горна Оряховица да се мая..
Не, не може тука без решение да трая!
Премислям здраво и мятам се на автобус
отивам в Търново, там града не е пуст
Автобуси има много на едната автогара,
искам си билет до София да ме закара,
а мацката рамжейки ме засилва,
идва ми.. чантата ми да помилва...
нямало въобще билети, всичките били заети!
Оттам хващам аз таксито,
малко миришещо на нафта и разбито,
но стигнах другата автогара,
все пак до там трябваше да ме закара!
И мацката отвътре ми казва, ей касмет,
ще патуваш след 5минути с Биомет!
Щастлива давам й парите,
дори целувам й страните,
казва ми тя с притеснение,
че има едничко място най отзад,
и дали ще потвърдя иска мойто мнение
а аз и казвам със усмивка, и удивление:
В колената на шофьора ме сложете,
но да стигна София искам запомнете!
Всички се смяха там в захлас,
а аз се радвах, че прибирам се вече у нас!
Мъжа се много притеснил, гледа ме леко унил,
Каде ходиш бе жена, по таз тъмница вечерта!?
Така с толкоз перипети,
в София отново в работа сме заети!
И днес отново работата ми не иска да върви.
Нима от туй следва-Умри!?
Не, не.. няма пък да умирам,
искам живота си да дирижирам,
Ще кажа на онези с парите-Ваща мамка!
Да ви хване дано и вас парична дрямка!
А аз си казвам голям праз! Бре виж колко съм корназ!...хе хе
Засмей се сега, хвани ме за ръка и си кажи чудесен е света!
Нали така!? Целувам те сега!