Пролетният вятър цвили,
люлякът е разцъфтял.
Ако да не беше Лили
досега да бях умрял!
До бреза с бръшлян обвита,
в люлякова тишина,
под леха, с божур покрита,
щях блажееено да лежа.
Лили с вдигнатите вежди,
със сапфирени очи!
Тя, единствена от всички,
мойта болка различи!
Не допусна да ме срежат,
като неразцъфнал цвят,
и без време да ме пратят
в дълъг път към оня свят!
Пролетният вятър цвили,
люлякът е разцъфтял.
Ако да не беше Лили,
досега да бях умрял!