Как да развием индивидуалността си?
(Продължение)
Субективизъм, обективизъм, прагматизъм
-Субективизмът и обективизмът са едностранчиви течения, които не са в състояние адекватно да опишат обществения процес - започва разговора Джиги.
-Прагматизмът разглежда непрекъснатия преход на субективното в обективно и обратно и по този начин превъзмогва тази едностранчивост - допълвам аз.
-Подготвила съм един текст, чрез който правя опит да опиша процеса - казва Джиги.-Слушай!
1.
Субективизмът и обективизмът
си приличат по това,
че, в крайна сметка,
отхвърлят прогреса,
а се различават
по начина,
по който правят това.
Между индивидуалното
и общественото развитие
те поставят
непреодолими познавателни бариери.
Прагматизмът
е стихия
на прехода
на субективното в обективно
и обратно,
възпроизвеждайки
индивидуалността
като хуманен екзистенциализъм.
Съвременният човек
навлезе по-решително
в етапа
на своето световноисторическо съществуване,
с което се разширяват границите
на неговото индивидуално възпроизводство
чрез преодоляване на едностранчивостта
на професионалния му идиотизъм,
достигайки
до хармонията
на интелектуалната способност.
-Възпроизводственият процес е описан коректно - казвам кратко и със задоволство.-А сега аз ще ти прочета разбирането си за висшия тип човек като нормален…
1.
Висшият тип човек
е нормалният човек,
който развива
своя интелект
като хармонична цялост
между Рационалност,
Емоционалност
и Воля,
и постигащ
саморефлективността
на свободната дейност
като своя сетивност
и като основа
на своето съществуване
с негово ядро -
нормалното преживяване,
достигащо в любовта
до съпреживяване.
Рационалността,
като ядро на интелекта,
отхвърля идеологията
чрез нейното естествено отмиране
в резултат
на отхвърлянето
на унизяващите човека обстоятелства,
свеждащи се
до утвърдилия се характер на труда.
Новото единство на света
е предпоставка
за премахването
на господството на човека над човека
чрез утвърждаването на свободната дейност.
Хармонизирането
на субективността
с общия интерес
е път
за развитието
на интелекта.
-Мо! - подхвана Джиги.-Текстовете, които си разменихме са с повишена степен на сложност…
-Да! - подкрепих я аз.
-В най-общ смисъл те могат да бъдат отнесени към философската поезия, нали така?-продължи размишленията си Джиги.
-Така е! - съгласявам се аз.-И именно като такива те са логически конструкции, които могат да подпомогнат създаването на много и различни творби на художествената литература.
За природата на състраданието
-Мо, състраданието, като всяко чувство, е полифонично. То е и източник на хуманност, но и механизъм за утвърждаване на страданието. Искам да ти прочета един текст в тази връзка - казва Джиги и ми прочита следното:
1.
Болката и страданието от нея
са основа
на състраданието,
което се разгръща
във формите
на благотворителност
и на съчувствие,
раждащо
нови социални форми,
отхвърлящи
източниците му.
Едностранчивостта на състраданието
се разгръща в благотворителността,
която е фундамент
на новата идеология.
Като съчувствие,
поемащо отговорност,
състраданието
е двигател
на човечността.
Неговият носител
дефинира проблеми
и взема решения
за разрешаване
на съществуващите противоречия.
Достигащ до взаимност със страдащите,
носителят на състраданието,
като съчувствие,
е източник на любов,
но той, достигащ едностранчиво
до благотворителността,
не преживява страданието,
за да го изкорени,
а го утвърждава
чрез създаване
на негова питателна среда.
Състраданието,
чрез благотворителност,
е лицемерно негово утвърждаване
като отрицание на живота,
което разкрива
състоянието на обществото.
Дълбокото и искрено
съчувствие
е източник
на хуманизма,
защото твори социалност.
-Чрез този текст ти показваш раздвояването на нравственото на добро и зло, като последното взема мерки да се представи за добро чрез мехнизмите на идеологията- пояснявам аз.
Философия и идеология
-Ти използваш термина "идеология" в смисъл на неправомерни, на лъжливи твърдения и идеи, нали така? - пита Джиги.
-Така е! - отвръщам аз.-Самата философия все още и най-често се използва спекулативно, т.е. идеологически.
-И един от начините за преодоляване на идеологическото е свързан с конкретността на изложението, което е характерно за всеки твой текст - казва Джиги в очакване на моя отговор.
-Срещал съм поетични сборници, в които всяка творба е описана подробно и във връзка с обстоятелствата за написването й - отвръщам аз.-Радват ме онези творби, които са написани логически вярно, но почти няма такива, които да привеждат в единство обективното и субективното. А чрез публикациите си аз обосновавам тази връзка, което предполага младите автори да се учат, да усвояват трудната пофесия на човека с перо. Нехайното отношение в тази насока бележи опасна тенденция, която може да се проследи в коментарните рубрики на сайта, в който публикувам.
-Аз ти предлагам следното - казва Джиги.- Да ми прочетеш тестовете, които си написал за последния ден, но без да сочиш поводите за тяхното написване или пък историите, които изразяват.
-Добре! - съгласявам се аз и й предлагам следните текстове:
1.
Заслушани в себе си, един чрез друг,
в интимен миг навлизаме, любовно -
приемаш ме, че аз съм ти съпруг
и тъй обагряме емоцията съдбовно.
Така си правим нови сетива,
с едно сърце, пулсиращо за двама -
потокът му ни носи в красота,
а ти признаваш, че си мойта дама.
Познали тръпката в духовния разтеж,
чрез нея всеки радостта намира
и някак си, не искаш да се спреш -
съвместен път душата ти избира.
А трудности започват да кълнят
и те в пътеките ни ще витаят,
но пак устата ни мълвят:
душите ни единен път чертаят.
2.
Получих ненадейно бяла роза,
а с нея и различни тези -
от кой ли, от Мимоза,
с почерк на онез стратези,
що започват уж игриво,
някак леко - на шега,
но пък съдържанието фалшиво
не допуска никаква игра.
Своите тревоги ти излагаш
и натрапваш мисълта за зар
и сама в играта се залагаш
с чувство, че ми правиш дар.
Туй е твойта антитеза -
тръгваш като победена,
а пък аз познавам твойта анамнеза
и не исках да те гледам като набедена.
Но пък ти чрез стих извеза
предварително баналничка интрига
и достигна до синтеза -
като нещо зло да ме настига.
И наместо чувства ярки да рисувам,
за да бъда с тебе силен,
ти ме караш да рискувам
под дъжда на предположенията - обилен?
3.
Но къде ще ходи?
Тя можеше да се продаде
на всеки, който си плати,
защото и сластта е стока,
а нейната сласт се ценеше
от редовните клиенти.
Страстта я напусна,
когато се прости с илюзията
да създаде семейство…
Но, както всяко нещо
и сластта я напусна,
а това й създаде
материални притеснения…
С какво да се захване?
А младите толкова неща не знаят!
Но къде ще ходи?
Та в този бранш има толкова работа…
4.
Оглеждаш се в моите очи
А утрото е чистота,
която, като неподвластна
на домогванията завистливи,
тъче онази красота,
която прави хората щастливи.
Затуй в ранните зари
на Слънцето,
чертаещо пореден кръговрат,
се гонят дните ни в шеметни игри
и в мрак не могат да умрат.
А ти душата си преви
под напора на грижи,
подобно на попарени треви,
че животът ти любов не движи.
Оглеждаш се в моите очи
и кълнове на топлота съзираш,
които греят - истински лъчи
и в тях разтежът ни духовен пренамираш.
5.
Щом душата ти е гроб
Щом душата ти е гроб
на премръзнало мълчание,
ти самият, неин роб,
ставаш пленник на страдание.
А, прегърнат от душевната умора,
раздвоението ти сили не намира
и в спор с близки хора,
споменът не дава мира.
Радост в смразеното сърце не никне -
там дълбае упорито кърт
и не може то да свикне
с болезненото чувство - с дъх на смърт.
6.
И получих кратка вест
И получих кратка вест -
с мен ще бъдеш в този ден:
на въпросите отвърна с:"Ест!"
и очакване зася в мен.
Бягаш от съдба ужасна
с прикрита в душата си тъга,
а показваш, че си страстна,
но пък раздвоена си така.
И макар че си презряла,
срещаме се в огнен стих,
затова че си оставаш цяла -
с глас към мен любовно тих.
Заедно се борим с бреме
без да сеем някакви мечти
и живеем в сегашно време,
чувствайки се силни като аз и ти.
7.
Добре разбираш, че светът е черно-бял
Когато няма в сърцето тръпка,
превърната чрез другия в мяра,
разбираш ти на всяка стъпка
как чезне светлата ти вяра.
Обяснението, което ти дължа
е ясно да ти кажа,
че има в жвота и лъжи,
но мога и добро да ти покажа.
Ела с мен в тишината звездна,
огряна с лунна светлина
и заедно ще спрем пред бездна
в разговор за чест и добрина.
Но друго Мими, ти твърдиш
и искаш даже смело
човека да виниш,
че природата си не разгръща по-умело.
Ти виждаш хора със сърца корави,
наложили си на лицата маски
и търсиш пак пътеки прави,
но не казваш нищичко за ласки.
Добре разбираш, че светът е черно-бял,
но само черното развиваш -
пропускаш да го видиш като цял
и под тежестите му глава превиваш.
8.
Казваш ми, Калино:"Замълчи!"
но сърцето ти играе,
аз пък те прегръщам:"Не плачи,
чувствам, че боязън те терзае…"
Ти иглите в сърцето ми забивай,
аз пък ще те образовам -
както искаш се извивай
с Интелект и с Парадигма ще те претаковам.
Нищо, нищо, че си честна -
свят от теб ми се завива,
без значение е, че си известна,
важно е, че радост ме опива
и не искам да мълчиш,
виждам, че си умна -
и недей да се виниш,
с мен ще станеш и разумна,
щом започнеш да ме дялкаш
с онзи, с твърдия литак,
но започнеш ли да ме будалкаш,
с Жезъла ще те подгоня пак!
-Текстовете ти пораждат много въпроси, Мо - казва замислено Джиги.-Ще те попитам едно нещо. Какво постигаш чрез този поетичен изказ?
-Много неща, Джиги, но ще ти посоча едно - краткост и пълнота на изказа - отвръщам аз в нейния дух.
(Следва)