автор: Amphibia

Събужда със гласа си звучен
цяло село - до чаршията.
Стопанката му го проклина,
проклина го и околията.

Разхожда се наперено и гордо,
над всичко живо доминира.
Нахално първи хапва от просото.
И даже най-доброто си подбира.

Проливно завали ли - първи бяга,
под стряхата на курника се крие.
Не мъти, в полог не поляга.
В харема изборът е изобилен.

И есен дойде ли - до края оцелява:
будилник вечно нужен е.
А бабата
сатър наточва,
той я наблюдава -
и знае, отървал е кожата.

Ех, да бях се родила петел -
от сутрин рано щях да кукуригам,
че слънцето изгряло е за мен,
а не - че съм го чакала нетърпеливо.