| Яростно небе. Свъсено.
Сивее. Червенеят рани.
Като със зъби разкъсани.
Клейма прогорени. И врани. ***
Ниско небе. Пълзи. Мръсно.
По земята корема си влачи.
Къса си кожата в тръните.
Вятърът му го гони и плаче.
***
В треска небе. Мята се. Стене.
Лехуса, която ще ражда.
Избиват звездите му - изпотени.
После луната изважда.
***
Едно наранено небе. Захвърлено.
Над хълма - само да зараства.
Проскимтява вятъра гърлено.
Падат жълти мъгли - сит пясък.
Публикувано от hixxtam на 14.11.2005 @ 15:56:03
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.95 Оценки: 22
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Ранени небеса" | Вход | 19 коментара (46 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ранени небеса от Dimi на 14.11.2005 @ 16:14:17 (Профил | Изпрати бележка) | Всяко небе със своя образ, ама си е все есенно разплакано. Тъжно е, но и живо опсано, и на мен ми се плаче с тях! Здравей! |
]
Re: Ранени небеса от Marta на 14.11.2005 @ 16:46:24 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | има такова нещо...
колкото го заболи
да ме завръща всеки път
от мястото ми по-надолу...
Добър вечер, по съвпадение сме си "гостували" едновременно ;) |
]
]
Re: Ранени небеса от condor на 14.11.2005 @ 17:03:16 (Профил | Изпрати бележка) | Небето си е съвсем наред - ама тоя дето го отразява е закъсал с вътрешните си рани.
Поздрав за доброто стихче :-) |
]
Re: Ранени небеса от condor на 15.11.2005 @ 16:37:03 (Профил | Изпрати бележка) | Надявам се Марта да не ми се сърдиш за превода - дето направих на източен диалект.
Нибету болну заплакъ
Поезия автор: condor
Вчера съ небе намръщи
намръщи съ-сиво -червено
като със зъби късано
като със огън гурену.
Пълзи небету, влачи съ
ниску съ зимя пу търкаши.
Курема му в тръни съ къса,
вятър гу гони и плачи.
Треска гу трисе разтриса
мята съ, стени и плачи
като жена -млада родилка
пърото чаду раждаши.
Звезите потни изгряват
Лунатъ сълзи ронеше
Враните ниско летяхъ
кучитъ в пуле скимтяхъ.
Нибету лижи на хълма
хвърлену изуставену
рани му бавну зарастват
жълта мъгла бавну тичеши.
Забележка: Посвещавам този източен превод на Марта. |
]
Re: Ранени небеса от Rhiannon на 14.11.2005 @ 17:27:39 (Профил | Изпрати бележка) | Четирите ти небеса приличат на четири животинки /не знам какви точно/. Много са мили:) Аз си избирам това, което си влачи корема по Земята /дава ми надежда, че мога да го пипна/. Харесват ми:))) |
Re: Ранени небеса от Marta на 14.11.2005 @ 17:37:17 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | ;) да, различни са, аз съм на четвъртото ;)
ако са животинки- гадинчета - твоето е змийче ;)
само заради влаченето обаче
а
има и пето -
Небеса, напоени с отрова.
И отпуснати в изнемога.
Сиви ивици. Тежки. Олово.
Сбъркана. Лоша дрога.
;))
|
]
Re: Ранени небеса от Rhiannon на 14.11.2005 @ 17:39:59 (Профил | Изпрати бележка) | Болничко е петото:) Мляко му трябва и обич. |
]
]
Re: Ранени небеса от regulus на 14.11.2005 @ 18:07:54 (Профил | Изпрати бележка) | Твърде добре. Моето сякаш е първото. Скъсах написаното. Вече само ще чета. |
Re: Ранени небеса от Marta на 15.11.2005 @ 13:03:09 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Това е едно небе - готика.
Плътта му е сива, а ярко червени прорезите, като насечено с мечове от рицари на облачни коне, които се бият с небесен великан. И той е много яростен. Освирепява. Пък и тези врани дето му се пречкат пред очите и му пречат да вижда и да смачка с юмруци тези нахалници.
Как така ще късаш? Да ги нямаме такива. |
]
Re: Ранени небеса от regulus на 15.11.2005 @ 15:50:01 (Профил | Изпрати бележка) | Т`ва е образно казано /късането/, но с удоволствие само бих чел! Вече горе-долу хванах ритъма кога да проверявам!.. Готика - да! Затова и казах, че "моето" сякаш е това. А пък като късам - все е за добро /като "македонското"/! A`propos, не прелитаха ли едни врани пред едно насечено небе в една рамка?.. |
]
]
Re: Ранени небеса от regulus на 16.11.2005 @ 18:13:00 (Профил | Изпрати бележка) | Разбира се, че е картина! Не се ли сещаш? Кликни върху името си вляво и ще видиш! |
]
Re: Ранени небеса от Meiia на 15.11.2005 @ 00:22:16 (Профил | Изпрати бележка) | Лехуса, която ще ражда.
------------------------------
като несбъдната любов и все пак Любов
ах този сит пяссссък....
а небето все незараства
и затова е Небе! |
Re: Ранени небеса от Marta на 15.11.2005 @ 13:10:58 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | "сит пясък", да, мъглата е болезнена и се набива като ситен пясък, който е сит от болка, нещо такова ...
Все не зараства.
Мея, радвам се да те "видя"! |
]
Re: Ранени небеса от copie на 15.11.2005 @ 00:39:41 (Профил | Изпрати бележка) | Това май е повече, отколкото мога да поема наведнъж:) Такива убедителни небе/та/са, марта! Поезия Е, цялото!!!!
Проскимтявам... :(((( |
]
Re: Ранени небеса от Ufff на 16.11.2005 @ 06:40:23 (Профил | Изпрати бележка) | Страхотно попадение:небето- лехуса! И да си ближи раните зад хълма като паленце. Их, ама... |
]
Re: Ранени небеса от rajsun на 16.11.2005 @ 16:09:12 (Профил | Изпрати бележка) | Листатаааа, листата!
"Рани на незрим Христос."
|
]
Re: Ранени небеса от somebody на 16.11.2005 @ 19:17:09 (Профил | Изпрати бележка) | Болят небетата ти ТиквЕ, а всичките са страхотно нарисувани. |
]
Re: Ранени небеса от Zen_ на 18.11.2005 @ 07:05:49 (Профил | Изпрати бележка) | Да-а! Прилича ми на албум с наранени небеса! :)
Много картинно - запомняш всяка снимка от "албума"....
Поздравления! :)
_Z_ |
]
Re: Ранени небеса от Geo (pipindo@yahoo.com) на 23.11.2005 @ 15:39:32 (Профил | Изпрати бележка) | Какво да ти кажа...?!
Рисуваш страхотно.. Обърна ми небето наопаки направо ! :) |
] | |