Моя истинска любов не си отивай,
остани за мъничко при мен,
утре ще е пролет пурпурно красива,
аз ще те сънувам сред лалета и сатен.
Ти ще си в градината си съвършено подредена
или в шумната кантора на въртящия си стол,
с устни от усмивка на самодоволство озарени,
тъй изискан под обвивката на своя ореол.
И навярно няма да си спомняш
мили думи, поздрави, писма
на една забравена от теб бездомна
някъде залутана, сама, накрай света.