автор: vui4o

Елдемирината есен


Точно когато спускаха ковчега на шестнадесетгодишната Елдемира се изви силен вятър и катурна калимявката на поп Найден.
Още тогава селяните разбраха, че това е лоша поличба и че духът на Елдемира не е прибран от човешкия свят. Пък и не можеше да бъде друго яче. Момичето се беше самоубило. Намерили го бяха с нож, забит в гърлото. Дръжката на ножа се губела в дясната й ръка.
Селото не бе имало самоубийци от времето на султан Мурад I.Тогава три девойки се хвърлили в реката, за да спасят честта си. Старите жители разказваха, че майките и бащите им са виждали девойките край Щукин Вир да решат коси и да се оглеждат във водите. Та когато изви вятърът и събори калимявката на поп Найден, жителите на селото решиха, че доста често ще виждат Елдемира с трите моми.
Спуснаха ковчега и двамата цигани захванаха да бутат с лопати купчините пръст от двете страни на гроба. Валеше проливен дъжд и малцина дочакаха края на погребението. Но тези, които останаха присъстваха на странно явление - пръстта, която циганите хвърляха в дупката се настилаше от двете страни на ковчега и категорично отказваше да покрие капака му. Наложи се да изкопаят нова дупка и с нейната кал запушиха гроба на Елдемера. Останалите малцина се уплашиха и приеха това като знамение, че душата на момичето се скитосва из околностите на селото, при все, че даскала Божков ги успокояваше, че причината се дължи на дъжда:
- Водата утъпква пръстта и я настелява, и в най-тесните процепи и пролуки и обема на размитата земя остава значително по-малък от предходния й.
Селяните се направиха че вярват, но дълбоко в себе си запазиха страховете си от Елдемириния дух.
Нощта легна с цялата си тежест върху ниските къщи и ги полепи по себе си. Цялото село вече знаеше за случката с елдемириния гроб и в смътно очакване лежеше престорено заспало. Звезди пробиха купола на тъмното и се втренчиха в покривите. Към един часа от църковната камбанария кобно забуха нощна птица и вече никой не се съмняваше, че над селцето тегне грозно проклятие.
Сутринта завари част от мъжете клекнали край гроба. В очите им се четеше безпокойство и те мълчаха вторачени в мястото, където трябваше да е побит кръста.
- Може и животно да е - предположи Енчо сарафина и посочи пръснатите из могилката отпечатъци.
- Той и дяволът оставя същите следи - отбеляза авторитетно кръчмарят и другите мълком се съгласиха.
На обяд почти цялото село се натрупа на гроба, за да проследи службата на поп Найден за прогонване на бесове. Когато и последните капки вода се отрониха от миртата мнозинството си отиде по домовете си със свити сърца и с още по лоши предчуствия.
Следобедният дъжд оля черните улици между къщите и ги олигави. Грейналото подир него хилаво слънчице още повече угнети пейзажа. Родителите на Елдемира седяха на леглото и меланхолично се взираха през прозореца.Единствената им дъщеря се бе самоубила и те се чудеха, коя ли ще е била причината. Останалата част от хората също стояха по домовете си напрегнали очи в посока Елдемирината къща. Всеки един вече знаеше по версия за самоубийството.
Нощта се завърна неумолима и смени от стража изтощената вечер. Звездите не изгряха. Откъм гората нахлу вой. Никога по това време на годината вълците не бяха стигали на толкова близко разстояние от плетовете. Разтревожените хорица до среднощ се въртяха и будуваха под грубите черги. Дъждът заплющя с нова сила и унесе уморените умове.
Сутринта посрещна селяните с бухнало като пита слънце над стръмнините. Свитите сърца се отпуснаха и мнозина помислиха, че угрозата ги е отминала. Бяха сбъркали. От портата на Енчо вятърът довя вопли. Имаше умряло. Жената на Енчо излезе, носейки на ръце едно от децата си. Главата му бе отметната и по шията му личаха морави петна.
- Самовила го е удушила, божичко…бог да я убие оная, самоубийцата - хъхреше изцъклена Енчовица.
Ново шевствие, прилично на това на погребението на Елдемира се повлече като мътна река към гробището. В гърдите на селяните се загнезди страх, по - силен от предишния, макар да знаеха, че често малки деца се замотаваха в домашните черги за спане и се задушаваха.
Поп Найден изпя молитвата и се прекръсти. Хората го последваха и циганите зашляпаха с калта по капака на малкато ковчеже, приличащо на съкровище. След опелото всички се разотидоха и залостиха портите си. Умълчаните дворища потънаха в дълбините на суеверието. Настръхналите плетове преграждаха достъпа до стопаните им.
В късния следобед като недоубита змия засъска слух, че реката е изхвърлила удавник. Мъжете се събраха на мегдана пред кръчмата и се заразпитваха, отде бе излязъл слуха за удавения. Видяло го бе момчето на Стамена вдовицата. Беше Раид помака, който пасеше селските овце. Беше надебелял от изпитата вода, а ръцете му стърчаха неестествено като изтръгнати корени. Вдигнаха го и го понесоха обратно към селото, от което бе дошъл. Стадото не откриха.
Тъй като Раид беше единственият помак в селото, селяните доста се чудиха по какъв начин да го погребат. Не знаеха каква вяра изповядва. Най-накрая тъжната процесия пак попъпли към селските гробища. Погребаха го по полухристиянски. Поп Найден процеди няколко думи, прилични повече на разпоредби. Събралите се да изпратят Раид до последното му убежище не проумяха опява ли или се кара на циганите. Циганите изглежда обаче разбраха добре, защото още не свършил попа, посипаха рядка тиня върху дървеното ложе на мъртвеца. Кръст на могилата не побиха.
Селяните напуснаха гробището вкупом и на висок глас обсъждаха случилите се напоследък събития. Три смърти за три дни! Такава трагедия селото не бе преживяло от времето, когато черкезите на Мурад I подгонили девиците и те, спасявайки честта си рипнали в реката и потънали. Вече нямаше човек, който да се съмнява, че над главите на жителите е надвиснала смъртна опасност.
Привечер овцете, пасени до този ден от Раид помака, взеха да се завръщат, а блеенето и чановете разбиха на късчета полепналата из дворищата тишина. Стопаните прибраха добитъка по кошарите, издоиха го, но тази вечер никой от тях не пи от млякото, изхвърлиха го по негласно споразумение. Смятаха, че е урочасано…
Когато нахалната вечер за трети път от смъртта на Елдемира посети селото, мъжете се събраха в своето укрепление - кръчмата и заобсъждаха сполетелите селото нещастия.
- Не са напразни тия мъртъвци - поклати глава поп Найден. Под калимявката главата му бе плешива със стърчащи фъндъци около врата. - Намразили сме бога и сме го забравили, недей боже - допълни и се прекръсти.
Останалите също се прекръстиха и отпиха от чашите. Замълчаха. Само циганите гробари стояха отделно в един от ъглите, пиеха и понамирисваха. Под кръчмата и над нея къщите седяха на стража и охраняваха безмълвното село. Мъжкото войнство се налива до ранна утрин и се разотиде по домашните огнища, където под шарените черги ги чакаха отпуснатите тела на булките.Много от булките не си доспаха.
Слънцето къде-къде беше надвишило баира и му се присмиваше от високото, когато селото трепна и се заразбужда. Добитъкът мучеше отчаяно с пълно виме. Нямаше кой да го издои и изведе на паша. Единственият овчар помака Раид водеше божиите стада из небесните ливади, надзърташе между облаците и се тюхкаше за земните неуредици.
Селяните заизваждаха рошави глави извън праговете. Мъжете пикаеха полуприкрити зад плетовете и късната заран се пълнеше с миризма на амонячно изпарение. Жените дояха добитъка и се чудеха да пият ли млякото или не. Страхът пак ги връхлетя и те пак по неписано правило изляха димящото мляко до урината на мъжете си.
Заръмя. Духна леко и наклони капките. Последните тромави от сезона мухи лазеха мудно по прозорците. Селото мълчеше и очакваше дъждът да измие проклятието, което самоубийството на Елдемира бе положило върху него. Дъждът спря. Заби камбаната на малката черква и сърцата на хорицата прескочиха с няколко такта. Калните тесни улички поеха людството и го събраха на мегдана. Между множеството пролазваха слухове за нови мъртъвци. Напрежението висеше над мегдана като цепелин. Всички се втренчиха, когато поп Найден излезе на стъпалата на църквата, за да извести че на гроба на Елдемира се е заселила змия. Двамата цигани я били видели, като изпълзяла от основата на кръста и се увила около него. По-голямата част от мъжкото население пък помисли за снощното празненство, чийто деен учасник бе и попа.
Циганите стояха до духовния пастир и поклащаха утвърдително глави при всяка негова дума. Жените гледаха родителите на Елдемира със злоба, сякаш те бяха убили детето си и пуснали на гроба му змия.
И така, всички се упътиха към гробищата, проточвайки се като мравуняк. С цялото шествие пое и предчуствието, че току така няма да се размине тази странна случка. По-плашливите и песимистите предричаха мор, животински и човешки. Единствен даскала Божков се опитваше да внесе спокойствие:
- Змиите са символ на изцеление, - обръщаше се ту към един, ту към друг от тълпата той - символ на медицината, а не както мнозина си мислите, сатанински изчадия.
Хората обаче го стрелкаха неприязнено и той се принуди да млъкне.
Множеството се изсипа на гроба на Елдемира и от ничий поглед не убегна широката колкото любеничка в основата на кръста дупка. Змията не се виждаше. Някой предложи да бъркат с пръчка в дупката и скоро един мъжага зачовърка чевръсто. Останалите, застанали на почетно разстояние наблюдаваха сцената. Змията не се показа. Отнейде духна вятър и както в деня на погребението калимявката на поп Найден се търколи по земята. Селяните изтръпнаха, загубили и останалата трохица надежда за скорошно избавление.
Заръмя отново и те, разбрали, че няма да убият змията, се затътриха по домовете си. Пред тях затанцува жълто листо и ги поведе като пастир. Като Раид помака, на чийто гроб не бяха сложили нито кръст, нито друг знак, тъй като не знаеха каква вяра изповядва. Сега той пасеше облачните стада и се тюхкаше за неразбориите на долния свят.
Тълпата се разля по къщите и се умисли тревожно. Вятърът се усили, докара черни облаци и над покривите затрещя и заваля като из ведро. Всъщност Раид помака доеше небесните добитъци и удряше с гега.
Вечерта, а след нея нахалната нощ се настаниха удобно сред плетовете, по тях, над гората и в нея, по скалите, във водите на реката. Уморените селяни се унесоха и заспаха. Половината от тях сънуваха Елдемира. Беше красива, гола и играеше с момите, спасили девствеността си, скачайки сред вировете на реката. В ръцете си Елдемира държеше змия и я увиваше около тялото си. Девойките се смееха и плетяха венци от коприва, които се превръщаха в змии и съскаха яростно в лицата им. Енчовица сънува удушеното си дете. То седеше на водите на Щукин вир и не потъваше. С ръцете си галеше змия. Синините по гушата му пак бяха змии.
Другата половина от селото сънува, как калимявката на поп Найден полита от главата му, изтъркулва се по калта и се превръща в дявол. Литва над гроба на Елдемира, вкопчва се в кръстта и с кикот го понася над главите на събралите се селяни. Кръстът започва да се извива и се превръща в змия. Змията с дявола изчезват към гората. Такива кошмари сънуваха жителите на селото. Елдемира, дявола, самодиви, змии…Никой обаче не сънува Раид помака. Може би, защото нямаше близък в селото или защото не бе погребан по християнски.
Първите петли стреснаха съновиденията на изнервените труженици, вторите ги разпиляха, а третите окончателно ги довършиха и издухаха. Мъгла задушлива като негасена вар и също толкова гъста, стисна неумолимо къщите и стопаните им в прегръдките си. Из дворовете се замяркаха силуети, които започнаха да чистят и да хранят стоката. Иззад плетищата мъжете заизпускаха сбраните през нощта струи и облекчено се претръскваха и пъшкаха.
Някъде към единадесет- единадесет и петнадесет мъглата изтъня, разпадна се на късчета и се стопи, всмукана в светлината, която застана на мястото й. Мъжете зашляпаха рядката кал към кръчмата, а жените виснаха като грънци на плетищата и затълкуваха сънищата си.
Бяха единодушни в едно - на лошо е.
Мъжете в кръчмата, начело с поп Найден, се договориха с единия от циганите - гробари да убие змията. В началото циганина се дърпаше и го увърташе, ама като изпи две - три чаши вино, поръчано му от убеждаващите го, удари с юмрук по масата, облещи се и се съгласи.
Тръгнаха за пореден път през злополучните дни към гробището. Процесията се състоеше единствено от мъже. Най-напред решително крачеше наемния убиец, с котле прясно мляко в едната и дебела овчарска гега в другата ръка. Котлето с млякото взеха от родителите на Елдемира, а гегата беше на злополучно свършилия овчар Раид помака, който сега се грижеше за небесните вакли стада. Гегата я намерили неколцина деца по- надоле от мястото, където реката бе изхвърлила Раид.
Мъжете стигнаха до гроба на Елдемира и го наобиколиха. Зад гърбовете им селото се притискаше о оградилите го скали и предчуствия за нови беди го гнетяха.
Циганинът остави котлето на няколко разкрача от широката дупка в основата на кръста, като преди това поля малко около нея и вътре. Даскала, попът и останалите мъже се поотдръпнаха и изпокриха зад храсти и камънаци.
Змията изпълзя не след дълго. Циганинът с гегата замръзна. Змията вирна глава и подуши въздуха като куче. Езичето й прилично на мъх се колебаеше припряно между роговите й устни и свободата. Змията се захлъзга. Циганинът вдигна тоягата. Змията изпъна шия и обърна глава. Циганинът стовари тоягата. Змията се сгърчи. Удар и още…
Селото шумно въздъхна, когато змията издаде последния си съсък, изви се и се опъна неподвижна. Жителите му усетиха как товар се свлича от плещите им и как друг, още по- тежък ги наляга. Нещо, свързано с убийството на змията.
Мъжете си тръгнаха от гробището. Небето ги сплескваше, тъмно и неподвижно. Докато стигнат първите къщи на отсамната махала заваля едър сняг на пухкави топчета. Вятърът хвърли два три повея и застина очарован от бялата магия. Памучетата се сипеха и поглъщаха алчно калта. Групата крачеше и оставяше кафяви следи след нишката си.
Вечерта дойде да нагледа селото и се учуди на промяната му. Снегът го бе обкичил в чисто и спретнато. Комините димяха и кръшният пушек танцуваше като самодива и се виеше към плътното небе.
Горе над облаците Раид помака пасеше небесните стада, кихаше от дима и стрижеше овцете си. Вълната им се сипеше върху покривите и ги пребоядисваше в бяло.
Селските юнаци се събраха, за да отпразнуват затриването на гадината, свила гнездо в Елдемирения гроб. Виното и ракията се лееха безпощадно. Веселяците пееха, спореха, надвикваха се, кълняха змии, гущери и тем подобни влечуги. Само даскал Божков бродеше, залитайки от маса на маса и обясняваше, че змиите са символ на медицината и изцелението. Това обаче не му пречеше да празнува размазването на "медицината" от циганската тояга.
Засвири гайда. Разби стените на кръчмата и се пръсна по снега. Мелодията заприпка ситно- ситно и омота тишината. Изпи я на един дъх, сякаш беше отрова.
Селяните позабравиха тревогите и се отпуснаха. Сърцата им се развеселиха. Може би затова не видяха Елдемира и трите моми, самоубили се, за да спасят моминството си, припкайки пред разбесуваните черкези на султан Мурад I. Елдемира и трите девойки се рееха над гората, поклащайки се или от вятъра, или от леещите се писъци на гайдата. Девойките се повъртяха, повъртяха, па се хванаха за ръце и политнаха над белите свещи на боровете. Сляха се със завесата на снега.
Впрочем, видя ги само един и това бе Раид помака, който се грижеше за райсткия добитък. Помагаше му момчето на Енчовица.
Около три, част от празнуващите не издържа и си затръгваха един по един.
Първо даскала Божков.
- Бог, нали, Бог и той гадинките ги е ..., така, де. Като нас. Белким те по не са заслужили да ...- хълцаше на тръгване той срещу поп Найден.
Замина си и Енчо.
В три и половина си тръгна и единият от циганите. Препъна се, падна пред кръчмата и се открои контрастно върху снега. Стана, олюля се, изпсува и се заклатушка към махалата отвъд гробището.
В пет кръчмата утихна. Обитателите й я бяха напуснали. Настана пустош.
Елдемира и трите моми, спасили честта си от черкезите на султан Мурад I, се веснаха над покривите. Изкукуригаха последни петли. Самовилите изфучаха и се стопиха. Затриха се.
Снегът се стелеше. Селото се гушеше в себе си. Реката пляскаше като ранена птица, мътна и непокорна.
Случи се така, че на същия ден по обяд пак децата откриха полузатрупан в снега труп. Случи се, че и дошлите да го погребат не се учудиха, че е труп на циганин. Отдалече той се чернееше като заспал мравояд.
Голямо бе учудването обаче, когато, като разкъртиха вързопа от снега и леда познаха в неговото лице другият циганин.Побратим на затрилия змията.
Дигнаха го и го понесоха към къщата му.
Децата, които го намериха утъпкаха доскоро преперечената си пързалка и шейните им се захлъзгаха над още топлото място.
Когато стигнаха до къщата на циганина, от вътре изскочиха четири босоноги мръсни зверчета и заиграха кючеци около новодошлите. Внесоха го в къщата. След малко отвътре изви кратък вой и кънна в отсрешните скали. Същите, от които трите девойки бяха намерили смъртта си, скачайки в реката пред побеснелите късердари на султан Мурад I .
И за кой ли път изнемощелите от бедите, навлечени им от самоубийцата Елдемира селяни се наредиха в нишка и поеха към мястото, на което се отдава последна почит на душите. Стъпките им скверняха девствения сняг и се точеха като гигантска змия нагоре по хълма. Много по- дълга змия от тази, чиято глава бе премазал приятелят на покойника. Пред опечалените в авангард плачеше и пролайваши от скръб мургавата вдовица, а до нея- приятелят на мъртвеца. В краката на понеслите ковчега се мотаеха мърлявите дечурлига и сополите им висяха като безгрижните ледени нишки по клоните на голите дървета.
Стигнаха до гробището и церемонията започна. Останалият единак гробар дълго дълба замръзналата земя. Тя, обаче, упорито отказваше да приеме другаря му в обятията си. Може би си отмъщаваше за това, че той толкова пъти я бе ранявал и сквернил с лопата си.
Неколцина мъже се върнаха до селото, донесоха наръч дърва. Лумна огън. Пламъците пребориха леда и почвата омекна.
Копаха, палиха, копаха, палиха. В края на краищата изровиха недълбока дупка, но достатъчна да закрие ковчега. Прибутаха го до ямичката и поп Найден занарежда..
Оцени по достойноство делата на покойния, увери окръжаващите го, че той е любил Бог и се е борил срещу злото /сигурно имаше предвид убиването на змията/. Попът престана да нарежда, а самотникът гробар захвърля нищожни бучки пръст върху капака.
Вдовицата изви. Циганетата разтеглиха сополи и още един праведник бе отпратен за Рая да помага на Раид помака, който наблюдаваше опелото. Той натири небесните говеда и зарони сълзи.
Заваля мек дъжд. Капките тежаха и пробиваха снега. Мачкаха го и го превръщаха в боза. Природата оплакваше циганина., а може би злокобната съдба на селото.
Петата сутрин от самоубийството на Елдемира откри селото повалено под ударите на едри капки дъжд. Той ближеше покривите и те червени вдигаха чела срещу небето. Снегът изчезна съвсем и негов достоен заместник стана калта. Тишината бе изтъкала мрежи до плетищата и необезпокоявана лежеше на ляв хълбок по дворищата.
Селото мълчеше. Жителите му се свиваха страхливо под чергите и не смееха да станат. Злото бе пуснало дебели корени и не искаше да се маха.
Далеч в усоищата Елдемира и трите моми дремеха и очакваха завръщането на нощта.
Пръв видя трупа даскала Божков. Той излезе от къщи, тропна портата на двора и удари глава в караката на обесения. Той висеше от черните клони на стогодишния дъб, който растеше точно пред даскаловата порта. Приличаше на гигантски кошер на диви оси, само дето очите му бяха изцъклени и мънистени, а езикът му- сив и сгърчен, висеше досущ като змията, убита от все още живия циганин- гробар. На чатала на панталона му тъмнееше петно, по- голямо от монетите, сечени в старо време и изравяни тук- таме из нивите край селото.
Селяните се събраха бързо, вестта за поредната жертава разкърти дрямката им и наслои в душите ужас.
Нароиха се около увисналия труп и любопитно го загледаха. Дори децата, забравени покрай суетнята клечаха по калта и изпитателно се взираха в тялото.
То беше на Марин Едрия. Най- личният ерген в селото.
Прерязаха въжето и за кой ли път към гробището се понесе вяло погребалната процесия, стигна го и застана чинно до четирите гроба- пресни и с издигнати гърбове.
Поп Найден влезе в магерницата и се върна с кандилото.
Осиротелият циганин гробар застърга земята с лопатата си. Енчо се съблече, взе лопатата на мъртвия копач и започна да дълбае студената пръст. Изровиха плитка яма. Същата, в каквато последен приют намери другарят на живия циганин. Наредиха се около нея.
Поп Найден засили кандилото и го бухна в облаците.
Те изкънтяха и събудиха помака, който приживе пасеше селската черда. Раид вдигна детето на Енчо и циганина, и тримата разбутаха облаците и тъжно се взряха в опелото.
Поп Найден започна да каканиже и припява, засили кандилницата и отново разби облаците.
Димът на тамян пригали ноздрите на Раид помака и той кихна. Струята се спусна стремглаво и грабна за трети път от смъртта на Елдемира самоубийцата калимявката на поп Найден. Тя се преметна и се втъкна в калта. Застина неподвижна, като ударена врана. Селяните вцепенени гледаха черната попска капела и се припомняха деня, в който Елдемира бе сложила край на живота си, та се наложи да я погребват.
"Както започна, така и трябва да свърши", помисли всеки един от тях и сладостна тръпка на изцеление обля гърдите им.
Увисналото злокобие се пукна като джам. Насъбралите се го чуха, как иззвънтя злобно.
Поп Найден се наведе и взе калимявката си. Повика едно от навъртащите се около зрелището дечурлига, хвана го здраво да не бяга и я отри в него.
Мъжете прибутаха ковчега до канавката и го сурнаха в нея. Циганиннът и Енчо запръскаха рядка кал върху му.
И както в деня на Елдемирината смърт, калта запълни процепите от двете страни и слегна. Наложи се да копаят и малко отстрани, за да допълнят гроба. Даскал Божков този път не коментира.
Селяните отдъхнаха и поеха към домовете си с отпуснати сърца. Отзад потичваха децата. Сред тях имаше и едно с кално петно на ризата.
Единствен циганинът остана на гроба на Марин Едрия и задяла кръст. Оформи го гладък, полюбува се на творението си и го бодна там, където смяташе, че се намира главата.
В горите при скалите отвъд селото Елдемира изпищя в съня си и се разпадна. Късовете се разпиляха и стопиха. Трите моми, спасили честта си от черкезите на султан Мурад I продължиха да спят, без да усетят изчезването на посестримата си.
А в селото празнуваха. Мъжете се стекоха в кръчмата и вдигаха често- често чаши за избавлението. Жените се скупчиха по домовете си и радостно потракваха с игли. Никой не се съмняваше, че проклятието се е вдигнало, както никой не се съмняваше, че Марин Едрия сега лежи до Елдемира, защото не можа да я прежали.
Мъжете пиеха и ревяха. Гайдата късаше ридания от издутото си тяло и виеше сребърни гривни в душите на хората. Останалият без другар циганин подсмърчаше- жалеше побратимия си. Енчо, притворил очи, виждаше, как пролетта се хвърля от канарите връз селото и го оцветява. Поп Найден спореше с даскал Божков за сътворението на света и припяваше откъси от светото евангелие.
Пиршеството набираше сили, когато вратата на кръчмата се отвори и вътре, заедно с ледените пари нахлу дете, отпред с кално петно на ризата.
Гайдата спря.
- Дядо попе, - обърна се то към поп Найден- виж, какво намерих на гроба на бате Марин.
И разтвори шепи.
Мъжете смълчани сведоха глави над тях. В ръцете му, твърдо като парче дърво от кръстта, който издяла циганинът, лежеше мъртво птиче. Лястовиче.
- Точно до кръста го намерих, беше още топло, та реших да го занеса у нас, дано живее, ама то ....- и детето заподсмърча.Ревна.
- Не плачи, чедо. Остави го тука и иди да играеш- погали го даскал Божков.
Поп Найден взе мъртвото лястовиче, въздъхна и рече:
- Видите ли, кога птиче падне от небето, душа политва към Рая.
Отпи от виното и втренчено се загледа в мъртвото птиче. После го сложи да чашата си и се обърна към гайдаря.
Мехът писна и разплиска чашите с вино в гърлата. Шумовете се възобновиха , веселието продължи.
Проклятието бе премахнато.
Горе Раид помака чу думите на поп Найден, направи знак на енчовото дете и циганина, и се отправиха към райския портал. Отвориха го и душите на Елдемира и Марин пристъпиха в Божието царство. Марин поздрави , разпери ръце и запрегръща тримата.Елдемира заплака.
Доле над селото заръмя и дъждът го пови с пелена като новородено.
Раид помака видя, че небесните овце са навлезли в общинските облаци и ги завърна. Удари с гегата си и над селото тресна.
Трите моми се събудиха от гърмежа и потърсиха посестримата си. Не я намериха и кански запищяха. Изви се фъртуна, удари гората, рикошира в изтръпналата от острите камъни река и се раздроби в канарите.
Лека- полека дъждът се претовори в сняг и затанцува по малките къщурки. Те задимяха. Последен запуши коминът на родителите на Елдемира.
От кръчмата се носеха още чудатите извивки на гайдата.
До сутринта натрупа над метър сняг.


/следва "Зимата на небесните"/