автор: rajsun

Колко сме близо и колко
сами и далеко.
Ти си ромонът на потока,
аз съм камъче в него.

Пресъхва ни времето.

Тишина ще попие гласа ти.
Аз ще стана на пясък.
Разделени.
Къде ли ще се намерим?.

Освен в онова поверие
за неразделните дух и материя.

Ела.
Докато още виждаме и чуваме,
щастливи да застанем до потока,
да се погледаме и да се чуем -
камъчето, ромона.

Чашка ще съм, а ти глътка в нея.
Песен ще съм, а ти глас, кой пее.
Небе ще съм, а ти звезда ще грееш.